Инфраструктурният национализъм на България
Троян, Плевен, Царево, Хемус, Каравелово, Говежда, милиони декари земеделски земи, Витоша, Банско, Кресна, Дунав мост, София-Скопие-Тирана. Какво свързва всички тези, и много други места из, и край, България? Тежкото състояние на инфраструктурата. Наводненията, скъсаните кабели, сушата, катастрофите по пътищата, режимът на питейната вода са все проява на десетилетия лошо стратегическо управление, краткосрочен популизъм, техническа некомпетентност и тежко недофинансиране. И договори за нашите момчета, защото как така ще даваме достъп до критична инфраструктура на някой друг.
България има нужда от модерен дългосрочен инфраструктурен план за десетки милиарди. Двайсетгодишен план за 150 милиарда лева е вероятно разумен първоначален ориентир. Ако добавим енергийното обновяване на сградния фонд, ще трябва да добавим още 100 милиарда. Няма как тези пари да дойдат "от Европа". Няма да стигнат. Нито пък е редно. Голяма част от тези инвестиции са част от бизнес цикли с финансова възвращаемост. Адекватни финансови инструменти могат да осигурят тези инвестиции. Няма нужда и една стотинка европейски средства да се харчи за енергийна, водна или земеделска инфраструктура. Това са съоръжения,чиято употреба има бизнес механизъм на финансова възвращаемост. Други съоръжения ще трябва да се изградят с пари на данъкоплатеца, местен и национален. Ключова роля трябва да играят застрахователите.
Популистките вопли - ще довършим Хемус, ще възстановим щетите в Царево или ще накажем ЕРПтата само прикриват по-дълбокия проблем - липса на реална инфраструктурна политика на България. Извехтелите "да национализираме" и "да приватизираме" също не могат да свършат работа. Повечето държавни ВиК дружества са катастрофа. Концесионираната Софийска вода работи добре - няма режим, водата е качествена, цените са ниски. Топлофикация София е катастрофа, а е общинска (макар не точно). Пловдивската топлофикация е частна и работи нормално. Мостовете, които се ронят като чаени бисквити не са частни. Брикел е частна централа и се разпада. Електроразпределителните дружества са частни, а кабелите им се късат като конци, щом падне една педя сняг. Собствеността няма особено отношение към качеството на работа, други са механизмите, които го осигуряват.
Може би ще се появи някоя партия, която ще заяви, че е инфраструктурна партия и ще каже на хората, че държавническото мислене трябва да е с хоризонт отвъд 3те месеца на поредното служебно правителство, че историческите паркове и историческите инфратсруктурни развалини трябва да отстъпят на дългосрочно целенасочено и национално планирано инфраструктурно строителство, че това строителство ще се разпростре отвъд мандата и на най-успешния политически проект и затова ще трябв а да е национално споделена стратегия. Може би.
Може и така. Да си живеем от криза на криза, от суша до наводнение, от режим на тока до режим на водата, от дупка на този завой до дупка на следващия завой. Така сме си живели до сега, защо не и занапред.
(От фейсбук)