Предизвикателството на градските топлинни острови
Да се говори за градски топлинни острови в началото на зимата може и да звучи неочаквано, но прогнозите за по-топла зима и липса на сняг все повече се превръщат в норма, отколкото в изключение. В подкрепа на това заключение преди дни учени от Службата на ЕС за изменението на климата „Коперник“ (C3S) обявиха, че изминаващата 2024 г. е рекордна по отношение на горещо време, въз основа на високите температурни стойности, които не са отчитани от началото на водене на такава статистика досега. Отбелязва се и 52% скок на дните с температура над 35°C в големите градове, като горещите вълни засягат най-много градските райони.
Това явление се нарича "градски топлинен остров“ (ГТО). В България за ден с горещо време се приема такъв ден, в който максималната температура на въздуха е достигнала или надвишила 32°C. През последните 145 години температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4°C, поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и в резултат на изменението на климата.
Топлинният остров допринася за по-високи температури и намалено охлаждане през нощта. Това води до по-високи нива на замърсяване на въздуха, влияе негативно на човешкото здраве, води до дискомфорт, повишен риск от топлинен удар, респираторни заболявания и намалена работоспособност; влошаване на хронични заболявания; въздействие върху психичното здраве. Други неблагоприятни последици са увеличеното потребление на енергия, повишаване на емисиите на парниковите газове и увеличаване на смога, промяна на сезонността, неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието, промяна на локалния климат, усилване на горещите вълни и засушаването.
Основни фактори за появата на топлинни острови са гъсто населените райони, намалената растителност в урбанизираните територии, ограничен въздушен поток и липсата на водни басейни, непропускливи повърхности, използването на материали и повърхности с нисък коефициент албедо (албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпваща към нея.)
Какви мерки са планирани и действат в Столична община за намаляване на рисковете от ГТО и подобряване на инфраструктурата и готовността на администрацията и жителите за реакции при горещи вълни и появата на ГТО? Освен редица стратегически документи, напр. “План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г.”, подписан и подаден Договор за климатична неутралност на Столична община, План за устойчива градска мобилност, членство в мисията на ЕС „100 климатично-неутрални и интелигентни града до 2030, общината изпълнява и редица проекти, които подкрепят изпълнението на редица стратегически цели.
Такъв е проектът БиРеди (Стратегия за устойчивост, подготовка и намаляване на последиците от градските топлинни острови; Be Ready (UrBan hEat islands REsilience, prepAreDness and mitigation strategy)), по програмата ИНТЕРРЕГ Дунавски регион, съфинансиран от Европейски съюз. Проектът се ръководи от Асоциация за развитие на София, в партньорство със Столична община. Консорциумът включва 19 партньора от 12 държави в Дунавския регион, от които 10 града, както и университети и неправителствени организации.
През ноември Община Виена и Столична община проведоха онлайн обмяна на опит в справянето с градските топлинни острови.
От 2021 г. Виена изпълнява програма „Град- климатичен образец“ с финансиране на стойност 100 милиона евро. До 2025 г. всеки район има на разположение по 20 милиона за борба с изменението на климата. Един от най-успешните проекти на Виена е „прохладни улици“ – 18 временни и 4 постоянни улици са предназначени за разхладят гражданите в горещите дни. В особено засегнатите от жегата квартали сенчеста улица става място за отдих на открито, без автомобили и паркиране, с пейки, душове за водна мъгла и диспенсъри за питейна вода.
София ще се възползва от тези добри примери, когато следващата година определи и започне пилотната си инициатива с решения в областта на „бялата акупунктура“ (използване на иновативни повърхности и материали) и „синята акупунктура“ (използване на градските водни ресурси).
Повече информация за проекта, постигнатите резултати и планирани дейности в София и останалите 12 държави можете да намерите на сайта на АРС, както и на сайта на проекта, https://interreg-danube.eu/projects/be-ready.