Глобалното затопляне ще остави Европа без сьомга, зехтин, хумус и гауда
Заради горещата вода уловът на миди в Гърция е с 90% спад
С всяка изминала година човечеството все по-силно усеща последиците от изменението на климата. Екстремното време вече има последици и върху хранителните вериги и хората свикнаха често да чуват предупреждения за опасност при доставки на основни култури като кафе и какао.
Глобалното затопляне обаче е напът да се превърне в основния виновник редица страни да загубят и някои от традиционните си ястия. Една от тях е Нидерландия, чието сирене гауда е изложено на риск от изчезване, пише в. “Ню Йорк Таймс”. Причина за това е едноименният регион, в който гауда се произвежда, тъй като той
се намира ниско на морското равнище
“Не очаквам да има сирене от Гауда след 100 години”, коментира проф. Ян Ротманс от Университета “Еразъм Ротердам”. Той поясни, че “ако земята потъне и кравите изчезнат, сиренето ще трябва да идва от източната част на страната и вече няма да е гауда”.
На път да изчезне е и “златото на Италия” - белите трюфели, които през 2021 г. ЮНЕСКО обяви за нематериално наследство. Белите трюфели традиционно обичат студа и влагата, а заради покачващите се температури техният хабитат е застрашен. Освен това обичайно те се събират между октомври и януари, но климатичните изменения съкращават този период. Белите трюфели са и по-малко устойчиви, като могат да пострадат от суша и валежи, а също така, за разлика от черния трюфел,
не могат да бъдат
култивирани
Средиземноморието се оказва един от най-засегнатите региони от глобалното затопляне - освен Италия, Гърция и Испания също ще загубят някои от емблематичните си храни. За тази година в южната ни съседка съобщиха за спад с 90% на улова на миди. Това се дължи на горещата вълна от над 30 градуса на водата, която застигна и основната им зона на производство - Солунския залив. Заради горещините повечето миди загинаха, като последната подобна масова смърт на морския дeликатес беше през 2021 г. Тогава учените предположиха, че страната няма да бъде свидетел на подобно измиране поне до 2031 г., но сега е вероятно доста ресторанти да не сервират догодина известните миди саганаки.
Испания, която е световен лидер в производство на зехтин, се очаква да се раздели с това първенство. За м.г. страната отбеляза спад с 50% на произведения зехтин, което се дължи на горещините през пролетта за последните години, както и заради липсата на валежи през 2022 г. и 2023 г. Това може да засегне и традиционния за Валенсия и Каталуня сос айоли, който се прави от зехтин, както и едноименното ястие, в което към соса се добавят скариди.
Повишаващите се температури и сушата се очаква да ударят и любимата разядка на Турция - хумуса. Според изследователи
сушата е най-големият
риск за нахута,
от който се прави хумус, и се очаква глобалните посеви да претърпят 50% загуби. Учените твърдят, че нахутът е загубил генетичното си разнообразие преди над 10 хил. години, а това значи, че е по-малко устойчив на екстремни метеорологични явления.
Сушата може да лиши и Франция от известната дижонска горчица. От две години насам страната изненадващо се оказа с недостиг на соса, който беше изчерпан в супермаркетите, цената му скочи с 10%, а търговците на дребно дори
ограничиха клиентите
си до един буркан Дижонската горчица се прави по вековна рецепта, като се смесва синапено семе с бяло вино. Всъщност проблемът може да се проследи до Канада, която е производителка на около 80% от горчицата в света. Годините на сухи лета изчерпаха запасите на горчица в страната, а през 2022 г. сушата унищожи реколтата. Във Франция местното производство пък беше ударено от влажна зима.
Страните на север също няма да бъдат подминати от изменението на климата. В Норвегия производителите на сьомга се борят със сурови зими, последиците от явлението Ел Ниньо и зачестилите нападения на медузи. Всичко това доведе до рекордна смъртност на сьомгата, която е неизменна част от норвежката кухня.