Ще стигнат ли парите на държавата, за да свие дефицита до 3%?
- Засега данъчната амнистия, 20% ДДС за всичко без хляба плюс по-високия акциз върху алкохола и цигарите остават
- Банките предложиха алтернатива - ще изкупят цялата нова емисия ДЦК, вместо да им вдигат данъка върху печалбата
Ще стигнат ли парите на държавата да свие дефицита до 3% и така да внесе бюджет, който да покрива критериите за еврозоната? Ще растат ли доходите по-бързо от инфлацията? Кои мерки от менюто на служебния финансов министър Людмила Петкова за покриване на 12 млрд. лв. разлика между приходи и разходи ще останат в бюджета за догодина и кои ще отпаднат? Или вместо нов бюджет в току-що заработилия парламент ще влезе старият, по който държавата ще се разплаща до март догодина?
Отговорът на всички тези въпроси ще стане ясен тази седмица. Запознати твърдят, че
все още крайно
решение няма,
разговорите с браншове са продължили и през уикенда, а в папката на Петкова имало поне два варианта - един за нови сметки за догодина с дефицит 3%, инфлация 2,6%, ръст на икономиката 2,2%, индексиране на пенсии с 9% и на доходи с 10%, а също и 10% данък за доходите и за фирмите.
И втори вариант - удължаване на действието на сегашния.
Когато преди няколко месеца Петкова обяви, че очаква дефицит от 18 млрд. лв. за догодина, тя заяви още, че готви меню с мерки, които да донесат приходи и да свият разходите, за да се вместим в 6 млрд. лв. разлика между приходи и разходи, или 3% дефицит.
Работата до момента на финансите, двете приходни агенции и целия кабинет успя да свие дефицита за октомври с 250 млн. лв. Прогнозата за ноември е 3,8 млрд. лв. За да приключим годината с под 3%, разликата между приходи и разходи
не трябва да бъде над
6 млрд. лева
В последния вариант, който най-вероятно ще бъде обсъден със социалните партньори тази седмица и ще влезе в парламента, са предвидени четири основни мерки, за които се разчита, че ще донесат допълнителни приходи от 12 млрд. лв., залага финансовото министерство в бюджета за догодина.
След консултации с партии и експерти запознати твърдят, че Петкова е запазила данък върху добива вместо концесионните такси, амнистия за невнесени данъци и осигуровки и за недекларирани доходи, по-висок акциз за цигарите и алкохола и връщане на ставката на ДДС на 20% за всички с изключение на хляба, за който ще остане 0%. Плюс индексиране на пенсиите с между 7% и 9% и на заплатите с 10%.
Изключение са заплатите в МВР, отбраната и МОН, при които ръстът на заплатите ще бъде по-голям. За увеличението в МВР се планират още 1,2 милиарда лева към онези 2,5 млрд. лв., нужни за тази година, а за заплатите на учителите – допълнителни 400 млн. лв. Разходите за заплати в отбраната пък достигат 1,7 млрд. лв., като правилото, прието през април, се очаква да натежи с допълнителни 500-600 млн. лева.
Най-вероятно няма да се облагат свръхпечалбите на банките. Разговорите с банковата асоциация и БНБ продължиха и през уикенда. Твърди се, че министър Петкова е очаквала от тях да влязат допълнително 1-1,2 милиарда лева. Това бе потвърдено от управителя на БНБ Димитър Радев в петък. Той обаче предупреди, че облагането крие рискове от декапитализация на банки, поскъпване на кредитите и респективно намаляване на икономическата активност, а съвкупният резултат ще е риск от финансова нестабилност,
която да застраши и
икономиката
Очакванията са мярката да отпадне, след като финансовото министерство и банките са намерили компромисно решение, което удовлетворява и двете страни. Запознати споделиха пред “24 часа”, че банкерите обещали в хазната да влезе очакваната сума, но не от облагане на печалбите им, а като те изкупят януарската емисия от 10-годишни и 7-годишни държавни ценни книжа, която финансовото министерство ще емитира. При това, на цени в рамките на 1 процент от средните за книжата на държавите от еврозоната. Тази емисия, чийто размер все още се уточнява, вероятно ще бъде последната преди кандидатстването ни за влизане в еврозоната, а ангажиментът на банките за цените, на които това да стане, всъщност покрива един от критериите за влизане в еврозоната, който бе добавен след 2015 г.
В разчетите на Петкова категорично е отпаднало вдигането на осигуровките. Вместо това
ще се повиши осигурителният
доход
Няма да се пипа и нулевата ставка на хляба, а за брашното още няма крайно решение.
От оцелелите мерки в бюджета най-много пари се залагат на данъчната амнистия - близо 5 млрд. лева. При разписването ѝ в данъчните закони ще има изричен текст, че тя няма да важи за пари, придобити от незаконни сделки и престъпна дейност. Увеличените акцизи, които първоначално се предвиждаше да бъдат вдигани на две стъпки – догодина и през 2026 г., би трябвало да донесат 1 млрд.
“Водещо за нас е да няма увеличение в основните данъци и осигуровките, защото те оказват пряко влияние върху инфлацията и икономическото развитие. Затова предлагаме мерки, които имат най-малък негативен ефект”, обясни министър Петкова.
Доста пестелива ще бъде държавата догодина с част от разходите. Министерството на финансите е направило цялостен анализ на проектите по капиталовата програма, за да могат да бъдат осигурени средства за 2025 година. Те
ще отидат там, където са
започнали работа,
но няма да бъде приключена до края на тази година. Пари за нови проекти ще се отпускат само за неотложни административни разходи като текущи ремонти и дейности, за въвеждане и поддържане на IT системи и продължаващи плащания по национални стратегически проекти. Твърди се, че Петкова настоява да бъде спазен лимит за разходите от 6,5-7 млрд. лв. за цялата година.
За гарантиране на приходите догодина Петкова предлага двете приходни агенции - НАП и митниците,
да се слеят в
една мегаагенция
Текстовете за промяна в основните закони за тях са записани в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. Като мотив за това решение се посочва съкращаването на административни разходи, вдигането на приходите и предстоящи реформи в митниците заради влизането ни в Шенген и по суша. Четири пъти досега е имало идея НАП и митниците да бъдат събрани в мегаагенция, а препоръката е още в началото на реформите през 1999 г. и идва от Световната банка.
“Ако парламентът се отнесе отговорно, а не започне популисткото си наддаване, каквото виждахме досега и което натовари бюджета с поне 10 млрд. лв., без да се посочват източници за това, може и да успеем да удържим дефицита”, сподели пред “24 часа” експерт от финансовото министерство.
От два месеца държавата е минала на икономичен режим, показват последните решения на кабинета. Бавят се плащания по капиталовата програма, които са най-големите харчове в края на всяка година. За проекти на министерствата и техни второстепенни разпоредители през 2024 г. бяха заложени 8,7 млрд. лв. заедно с парите по оперативните програми. Твърди се, че от тази пестеливост ще бъдат спестени близо 2 млрд. лв. и общата сума ще бъде около 7 млрд. лв. Предупреждението на финансови експерти е, че дори отлагането на реални плащания от тази година за 2025 г. няма да повлияе на дефицита, защото те вече са начислени и ще влязат в сметките за тази година. Ефектът от тях по-скоро ще бъде в това, че на кабинета ще останат ресурси за неотложни плащания.