Неочакван ефект от атопичния дерматит: Може да забави растежа
Причината е неспокойният сън заради сърбежа. Децата растат нощем - това е времето, в което човешкият растежен хормон достига най-високи стойности. Като допълнение към лечението хидратирането и омазняването на кожата помагат за спокоен сън и височина според възрастта
Де го чукаш, де се пука! С тези думи реагираха майки на деца с атопичен дерматит на разказа за връзка между чувствителността на кожата и ръста.
Неочакваната, но оказа се, много важна гледна точка към проблема с екземата беше част от поредна среща на лекари и родители в рамките на инициативата “Училище за родители на деца с атопичен дерматит”. Българското дружество по дерматология и фондация “Екзема - България” организират периодично информационни дискусии за родители и пораснали пациенти поради растящия брой на хора с болезнената чувствителност на кожата.
Каква е връзката на атопичния дерматит, или екземата, както още се нарича, с растежа?
По време на ембрионалното развитие нервната система и кожата произлизат от едно и също място и между тях има много зависимости. Проучванията показват, че при хората с екзема от 47 до 80 процента от децата и между 33 и 90% от възрастните страдат от непълноценен сън. А е научно доказано, че децата растат по време на сън. Когато не могат да спят спокойно, това може да доведе до забавяне на растежа и ако това изоставане не се преодолее във времето, може да е условие за по-нисък ръст, обясни неврологът д-р Нейко Нейков на родителите.
Зависимостта е свързана с няколко различни особености на ятопичния дерматит. За него лекарите казват, че не е обрив, който сърби, а мъчителен сърбеж, който обрива.
В основата е сухотата на кожата. А кожата е естествено най-суха нощем. На този терен затоплянето под завивките и/или изпотяването я раздразват допълнително. Детето се върти, буди се, сънят се накъсва. Това може да се повтаря нощ след нощ и да пречи на растежа.
Наистина ли не е само израз, с който примамваме малките в леглото, или зад твърдението има доказателство за факта, че който спи - пораства?
Вярно е. Докато изследванията сочат, че всички хора са засегнати от липсата на сън, децата са особено уязвими към негативните ефекти от безсънната нощ, тъй като техните тела и мозъци все още се развиват.
Децата растат нощем - това е времето, в което човешкият растежен хормон (HGH) достига най-високи стойности. Това помага на тялото да расте, но също така участва във възстановяването на мускулите, тъканите и костите. Най-бързият скок в растежа на детето обикновено е в рамките на 24 до 36 месеца - възрастта, в която и атопичният дерматит е често срещан. Изследванията сочат и втори “критичен прозорец” - до 5-годишна възраст, през който е много важто детето да получава достатъчно сън, за да не се създаде на фона на по-бавен растеж на височина предпоставка за пълнеене.
Но хормонът HGH помага на тялото през целия живот - от подкрепата за бързия растеж в ранна детска възраст до балансиране на развитието по време на пубертета и хомеостазата след това.
Това, че секрециите на растежния хормон достигат пика си през нощта, обяснява защо е много важно особено детето с атопичен дерматит да бъде обгрижвано и лекувано така, че да може спокойно да спи, обясни неврологът. Едно от условията извън орбитата на дерматологията е детето да прекарва поне половин час навън на дневна светлина, за да се улесни образуването вечерта на мелатонин - хормона на съня, естествено произвеждан от епифизната жлеза в мозъка. Вечер, когато няма ярка светлина, мозъкът ще реши, че е време за лягане, и ще започне да увеличава производството на хормона. След нужните за възстановяване часове спокоен сън и развиделяването мозъкът ще намали производството на мелатонин. За да е този процес гладък, е важно през деня мозъкът да е получил ясното послание от ярката дневна светлина, че между вътрешния часовник на организма и природния цикъл има синхрон.
Екзогенният, внесен отвън като хранителна добавка мелатонин обаче не действа като естествения, обясни д-р Нейков.
Дерматолозите проф. Николай Цанков, проф. Развигор Дърленски и проф. Здравка Демерджиева дадоха съвети на родителите и порасналите пациенти с атопичен дерматит как да се грижат за кожата с екзема и при какви състояния коя терапия е най-подходяща.
Най-важното е при подозрение за екзема детето да бъде консултирано от лекар, за да се осигури възможно най-добър контрол на състоянието и да се избегнат сърбежите, болките и всички свързани с това страдания.
При половината от децата заболяването се появява още в първите 6 месеца от живота, когато нежната бебешка кожа и без това изисква много грижи за хидратацията ѝ и съхраняването на липидния слой. При склонност към екзема защитният слой, който лекарите наричат кожна бариера, е още по-уязвим и предразполага към лесно инфектиране.
Особено дразнещи за бебето са вълнените дрешки, претоплянето, продължителното всекидневно къпане, горещите вани, сухотата на кожата, триенето на уязвимите зони. Най-подходящи за децата с екзема са дрешките от памук. За допълнителна застраховка от оставане на перилни съставки пък е добре да се изплакват двукратно.
Окуражаващо е, че е възможно спонтанно оздравяване през пубертета, но за 1 от 5-има души проблемът остава. Обикновено това са хора, които имат фамилна история с екзема сред кръвни роднини. Противно на представата, че е “модерна болест”, атопичният дерматит съпътства човека от началото на съществуването му. Първите недвусмислени описания са за Октавиан Август.
Принос на съвременната наука и на български учени е разбирането, че атопичният дерматит е не просто кожна диагноза, а системно заболяване - засягане на цялото тяло, а не на отделен орган. Може да страда костното здраве, почти винаги се установява и депресивност. По-засегната е бялата раса и хората в държавите, които наричаме развити.