Сапуни от Наблус и Алепо са сред включените в списъка на ЮНЕСКО
Сапуни, произвеждани в палестинския град Наблус и в сирийския Алепо, са включени сред одобрените културни практики за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, предадоха АФП и ДПА, като цитира съобщение на организацията.
Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство заседава от понеделник, 2 декември, в парагвайската столица Асунсион, до четвъртък, 5 декември.
Сапунът от Алепо е един от най-старите в света и се прави по методи, датиращи отпреди 3000 години. Оригиналната рецепта е на базата на зехтин и масло от лаврово дърво, комбинирани в голям котел. След като сместа се охлади и втвърди, тя се нарязва ръчно и всяко парче се щампова.
Изработката на този традиционен за втория по големина град в Сирия продукт зависи от умелото съчетаване на съставките и търпението на майсторите - варенето продължава няколко часа, а сушенето може да отнеме няколко месеца, за да завърши целият процес, казват пред АФП местни производители, пише БТА.
Сапунът, разпознаваем по аромата си на лаврово дърво и маслини, не съдържа животински мазнини и оцветители. Известен в цял свят, той често се фалшифицира и производителите предупреждават за това, отбелязва АФП.
Производството на сапун в Алепо е съсипани от войната, която опустошава града вече повече от 13 години. Ако в населеното място е имало около стотина фабрики, то сега са останали само около десет. Много от тях са преместени в Дамаск, Тартус и дори в Турция, отбелязва АФП.
Производството на сапуна от Наблус също датира отпреди повече от хиляда години. Той често има квадратна форма и е щампован от производителите преди да бъде опакован. Създаден е ръчно от три естествени и местни съставки, без да се добавят синтетични продукти: зехтин, вода и сода. Произвежда се често в домашни условия или в малки работилници, разпръснати из целия Западен бряг.
На заседанието в Асунсион досега са одобрени общо 19 практики за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред тях са също традицията на къносване в арабския свят, таифската роза от Саудитска Арабия, традиционни облекла от Алжир, украинското изкуство за украсяване на яйца, конното изкуство от Португалия, ритуал за призоваване на дъжд от Ботсвана, театралният танц Reog Ponorogo от Индонезия и др. Предложени са около 60 културни практики, сред които китайската Нова година и варенето на саке в Япония, като сесията продължава до четвъртък, отбелязва ДПА.