До Сърбия и Турция пътуваме бързо с влак, но след 4 години (Графика)
До Турция и Сърбия пътуваме с влак при това бързо - само за няколко часа. Това би трябвало да се случи след 4 години, когато бъдат завършени част от проектите за трасета на Бълканите.
Почти всички съседни страни вече обръщат сериозно внимание на придвижването с влак и имат проекти за високоскоростни линии. Най-напред са турците, които строят трасета за 200 и 250 км в час. Страната вече е инвестирала 57 млрд. долара. Първата високоскоростна бе готова още през 2009 г. - от Анкара до Ескишехир.
Един от най-важните нoви пpoeкти е триетажен тyнeл под Босфора, двете нива са за автомобилния, а третото - за железопътния транспорт. Тя е част от междуконтинентални транспортни връзки между Изтока и Европа през България. Тунелът щe cвъpзвa 11 линии нa жeлeзoпътнaтa cиcтeмa, кoитo щe бъдaт изпoлзвaни oт 6,5 милиoнa дyши нa дeн. Трябва да е готов през 2028 г.
Това, което е важно за България, е високоскоростната линия от Истанбул до Капъкуле. През 2019 г. бе даден старта на строителството на трасето, което ще свърже гара “Халкалъ” в Истанбул с граничния пункт на българо-турската граница Капъкуле.
Общата стойност на изграждането и обновяването на линията от Истанбул до България е над 1 млрд. евро, от които Европейският съюз ще даде 275 млн. евро. Отсечката ще позволява
влаковете да се движат с до 200 км/час
и ще бъде снабдена с най-модерна система за сигнализация.
Миналата седмица турският министър на транспорта Абдулкадир Уралоглу инспектира строителството на жп трасето до България. Той обяви, че 88% от отсечката Капъкуле-Черкезкьой са построени. Срокът за задършване на цялото трасе е края на 2025 г. “Когато Халкалъ-Ъспартакуле бъде завършен, ще интегрира Истанбул от гара Халкалъ до линията Черкезкьой-Капъкуле, където е и изходната точка към България и Европа”, заяви Уралоглу. Турският министър подчерта, че тази отсечка е част от Пътя на корината, който щял да е най-краткият, най-безопасният, най-икономичният железопътен коридор между азиатския и европейския континент.
В България не се строят жп линии за 200 или 250 км в час. Прието е, че приемливата скорост на малка територия като нашата е 160 км. Така че високоскоростната жп линия от Турция към българската граница ще се прелее в скоростна за 160 км, но поне четири години след като турците завършат своята. “24 часа” наскоро писа, че 2029 г. е реалистичният срок, в който да тръгнат влакове със 160 км в час от София до Пловдив, а оттам до Бургас и Свиленград и турската граница.
Проектът за първата жп магистрала у нас се разпростря в продължение на 15 години
и обхвана три програмни периода на европейско финансиране.
Най-тежките участъци - от Елин Пелин до Костенец и от Костенец до Септември, са в строеж. Същинското изграждане на линии, тунели, виадукти и мостове започна през 2022 г. и за по-малко от две години работата по четирите лота е изпълнена между 22 и 34%, съобщи ръководителят на проекта Крум Палапуов от НКЖИ.
Новата линия от Елин Пелин до Костенец е най-голямото предизвикателство в железопътното строителство у нас. Бюджетът е малко над 1,3 млрд. лв. Дължината е 51 км с 20 км тунели, от които най-дългият е 6,8 км, мостовете и виадуктите общо са 23 с дължина 3 км.
Пак 2029 г. е и срокът, който сме си поставили за завършване на жп линията от София до сръбската граница. Дотогава би трябвало да е готова и модернизацията на от Димитровград до Ниш на сръбска територия. Тя ще бъде за 120 км в час, защото този участък е с тунели. Експерти казват, че в момента ги разширяват. Стойността е над 169 млн. евро. Срокът за изпълнение е 1276 календарни дни, или около 3 години и половина. Договорът е финансиран от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Миналата година сръбски министри заявиха, че освен реконструкцията на железопътната линия Ниш-Димитровград, Сърбия работи с България по още два проекта - връзката от пристанище Видин до Зайчар и проектирането на високоскоростна железопътна линия от Ниш до София.
С България се работи по скоростна жп линия до сръбско-българската граница. У нас са започнали дейностите по участъка от София, турците работят от Истанбул, остава да се свърже София с турско-българската граница и ще има високоскоростна железопътна линия от Ниш до Истанбул. Планира се връзката да продължи до Скопие, а в бъдеще и до Солун и Атина. За скоростни релси от българо-сръбската граница до Ниш лобира и Анкара.
От тази година има публикации в сръбски медии, че
изграждането на скоростната железопътна линия от Белград до Ниш ще започне
в края на тази или началото на следващата година. Така че тази връзка от Истанбул до Будапеща като че ще бъде реализирана в близките години.
След турците най-амбициозни в желанието си за високоскоростни жп линии всъщност са сърбите. През 2022 г. те пуснаха в експлоатация линия за 200 км в час от Белград до Нови Сад. Нейното обновяване започна през 2017 г., изпълнители са руски и китайски компании. Тя е част от жп линията между Белград и Будапеща, рeкoнcтpyкциятa нa 74,9 км струва 935 милиoнa долара. Сърбия и Северна Македония са се фокусирали и върху коридор 10.
От миналата година правителствата на двете държави преговарят за линия Скопие-Ниш, която да даде железопътна връзка на македонците с Европа. Това е част от коридор 10, който е от Будапеща през Белград и Скопие към Солун.
Вече бившият сръбски министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич заяви през май тази година, че за страната му този проект е по-важен от коридор 8, който трябва да свърже Черно море с Адриатическо.
Весич обясни тогава, че Европейският съюз форсира коридора от България до Албания, както и този от Румъния до Гърция. Но с решението на президента Александър Вучич да се инвестира в жп линията от коридор 10 ясно било показано кой е важната връзка. И допълни, че
Сърбия трябва да се пребори да бъде централна държава, през която минават всички жп линии
В Северна Македония също работят за коридор 10, а вицепремиерът Александър Николоски дори се опита осигурените европейски средства да бъдат пренасочени към него. Този въпрос получи и съвсем прясно продължение. Николоски в петък заяви, че се работи по коридор 8, тоест по жп линията между Албания, Северна Македония и България, но кръвоносната система била за Северна Македония и коридор 10. Николоски дори твърди, че българското министерстно на транспорта едва ли не бягало от срещи по проекта.
В Гърция високоскоростна линия има между пристанището Пирея до Солун. По нея има изградени два двойни железопътни тунела - “Калидромо” (9,3 км) и “Отрис” (7 км). От лятото на 2022 г. от Атина до Солун и обратно се пътува за по-малко от 4 часа. Планирана е високоскоростна линия Солун-Ксанти.
Скоростна връзка с влак обаче между Солун и София и оттам към Дунав едва ли ще има. Защото тя трябва да мине през Кресненското дефиле, а там вече над 10 години продължава сагата с магистрала “Струма”, та камо ли да се строи и линия за влак.
От 2017 г. е меморандум между България и Гърция за железопътен коридор от Алексанрдуполис през Солун до Бургас, Варна и Русе. По него обаче няма развитие.
Румъния не разполага с бързи релси
Идеята за бързи релси от пристанището в Констанца до Букурещ и Будапеща е от 2007 г., но все още нищо не е направено. Железопътните връзки с България при Видин-Калафат и Русе-Гюргево пък дори не са електрифицирани все още.
Новата линия от Елин Пелин до Костенец е най-голямото предизвикателство в железопътното строителство у нас. Дължината е 51 км с 20 км тунели, мостовете и виадуктите общо са 23.