Орангутаните нарочно се правят на глупави
Притежават самосъзнание и култура, развили са свой език, интелигентно използват инструменти и дори се лекуват сами
Животните винаги ще ни удивляват със способностите си. Но възможно ли е някои от тях да са скрили умишлено най-ценните си таланти?
Според разкази на пътешественици от XVII век, когато първите европейци пристигнали в Борнео и Суматра, били изумени от „горските хора", както се превежда от старомалайски името на орангутаните. Нещо повече – местните ги убеждавали, че човекоподобните маймуни имали дар слово също като тях, но се престрували и нарочно не искали да говорят – от страх да не ги накарат да работят. Навремето тези описания не били взети на сериозно и скептиците ги приписали на объркване – просто изследователите са сгрешили и сигурно са имали предвид представителите на някое от многобройните диви племена в джунглата, а не дългоръките червеникави маймуни.
Но колкото и невероятно да звучи, изглежда все пак в легендата има нещо вярно – доказват го съвременни научни открития от последните две десетилетия. Оказва се, че този вид маймуни, които носят 97% от гените ни, наистина притежават уникални интелектуални способности, които ги отличават от всеки друг вид живи същества на планетата, освен от човека.
И да, наистина орангутаните могат да се научат да имитират нови звуци, като целенасочено контролират вибрациите на гласните си струни, черта, която води до говор и при хората.
При това не става дума за някаква дресировка или куха папагалщина – доказва го Бони, орангутан в Националния зоопарк на САЩ, който неотдавна беше записан как спонтанно подсвирква, след като чу гледача си да идва. Учудващо, но изглежда, че той подсвирква, и то без да очаква храна за награда, както би направило дресирано животно по инстинкт.
Всъщност отдавна е доказано, че този вид примати могат да „говорят", но го правят предимно помежду си. А издаваните от тях гласови звуци са по-сложни и с по-голям диапазон от тези на горилите или шимпанзетата. Според учените една от причините е, че в сравнение с тях орангутаните прекарват най-много време по дърветата и често използват устата си като „пети крайник", което е довело до по-добро развитие на челюстта.
Освен това, за разлика от други човекоподобни маймуни, участвали в опити, като например шимпанзета, расли в човешко обкръжение, които след години тренировки овладяват едва няколко думи, те разполагат и с богат речник.
Какви други уникални възможности са открити у симпатичните примати - четете в брой 10/2024 на сп. "Космос"