Молове не плащат за сериозна охрана, някъде са само по двама
Според търговци пазачите са "странно неадекватни", а им струват по 13 евро на кв. м извън наема
След серията препродажби на моловете у нас охраната им е силно подценена, показа проверка на “24 часа”. В големите центрове обикалят по 2-ма или 3-ма пазачи. В София изключение е един от търговските центрове - пази се от голяма охранителна компания и на етаж има по 10 нейни служители.
Новите собственици отказвали да плащат за солидна охрана на компании, които професионално се занимават с това от години. Вместо това наемат малки фирми, чиито служители също не получават адекватно заплащане и едва ли биха рискували да попаднат в меле. “24 часа” потърси две от тях, но отказаха да коментират последните инциденти, на видеа от които се вижда как пазачите безучастно наблюдават.
С тази ситуация обаче не са съгласни многобройните наематели на търговски площи, които плащат големи суми за наем, а отделно и сервизна такса в зависимост от големината на помещението. Значителна част от тази сервизна такса се дължи за физическата охрана, защото разходите за ток и вода се плащат отделно. Много магазини имат свои системи за видеонаблюдение, но те са заради кражбите на стоки.
Проверка на “24 часа” из софийските молове показа, че най-висока е сервизната такса в “Парадайс” и “Сердика”. Там тя е 13 евро на кв. метър, докато месечните наеми са около 40 евро на квадрат. Тази година леко са се повишили.
Много наематели са недоволни точно от сервизната такса. Собственик на голяма търговска верига, на която ѝ трябват големи помещения, разказа пред “24 часа”, че е недоволен от начина, по който се определя. “На мен ми трябват поне 1300 кв. м за един магазин в мол. Докато някой колега със 100 кв. м ще плати 1300 евро на месец, аз трябва да платя близо 17 хиляди евро, а охраната е така инструктирана, че пази само вратата на магазина – да не влезе някой с взлом вътре нощно време”, разказа той.
Друг търговец споделя, че побоища и издевателства над служители на магазините се случвали редовно, но досега не са ставали известни на медиите. “Но охраната в повечето случаи не реагира адекватно, което е доста странно. Собственици на тези молове са чужди фондове, които имат такива центрове по целия свят. Не е ясно защо в България се допускат такива неща”, коментира търговецът. Според него охраната изобщо не е инструктирана да извежда навън подозрителни лица.
В търговските центрове не може да има фейсконтрол, защото това са обществени места и няма как да се ограничават хора да не влизат вътре. “В пандемията засилихме охраната и не допускахме лица под 18-годишна възраст да влизат без придружители, но това беше само по време на локдауните. Сега нямаме основание да го правим”, каза пред “24 часа” Димитър Кехайов, зам.-председател на Българската асоциация на ритейл центровете, в която членуват всички молове.
Според него подобни случаи обикновено зачестяват през ноември и декември във връзка с черните петъци и последващите празници, когато посетителите на моловете се увеличават многократно.
В сегашната ситуация асоциацията също предприема мерки да увеличи физическата охрана и са решили да предложат на наемателите си инсталиране на паникбутони там, където това е технически възможно, и по тяхно желание. Това, естествено, ще се плаща допълнително. Отделно от това се очаква организирането на среща с кмета на София и с полицията, за да решават заедно какви мерки може да се предприемат.
Много търговци в моловете се оплакват и от завишени нива на кражбите. Един от тях разказа, че преди време е поддържал собствена охрана в обектите си, но постепенно стигнал до извода, че няма смисъл. Защото със и без физическа охрана нивото на кражбите било едно и също. По време на празници кражбите се увеличава тройно, но това пак излизало по-евтино от заплатата дори само на един охранител. “Затова преглъщам и както имам амортизации, разходи за почистване и други такива, така калкулирам вътре и кражбите”, обясни той. Разчита се и на вътрешната система за видеонаблюдение, но тя също изисква специално подготвен персонал, който да стои пред екраните и да наблюдава.
Освен това кражбите се случват по много начини, далеч не само по класическия - някой да мушне стока под палтото си. Има хора, които умело разменят баркодовете на опаковките с тези на значително по-евтини стоки, а има и немалък процент на кражби от страна на самия персонал.