Снегът ще изпревари астрономическата зима, надежда за бяла Коледа

30.11.2024 07:00
Дъжд заваля в София още в петък, паднаха и температурите. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ

Метеорологичната зима тази година изпреварва астрономическата, която идва на 21 декември. С дъжд, сняг и по-ниски температури настъпва последният годишен месец, а за Коледа вече ще има достатъчно сняг за любителите на белите писти. Това прогнозира шефът на синоптичния център TV-MET Петър Янков.

Очакваните температури са около средните климатични норми за месеца - между 4 и 8 градуса за максималните и между минус 3 и 4 градуса за минималните.

През първата и третата десетдневка ще е малко по-студено от нормата - между 3 и 7°, а в средата на месеца - от 6 до 10.

Около установените климатични норми ще са и месечните валежи за голяма част от страната - до 30-50 л/кв. м, а на места главно в Рила и в Родопите до 50-80. След 10 декември се очакват повече валежи в западните райони и в крайните южни части от страната.

Динамично ще е времето през първата десетдневка.

Дъжд и сняг ще валят на 7 и 8 декември,

по-интензивно в източните райони. По планините ще пада мокър сняг.

Краткотрайно затопляне се очаква на 9 и 10 декември, после пак ще захладнее. От 11 до 12 декември ще вали сняг, главно в западните и в североизточните райони. Очаква се снежна покривка от 2 до 5 см.

През втората десетдневка (от 13 до 20 декември) ще бъде сравнително топло, често явление сутрин ще са мъглите.

Между 20 и 23 декември се очакват валежи от сняг. Астрономическата зима ще настъпи на 21 декември. А 22 декември е най-късият ден през годината - 9 часа и 2 минути. През този период вече

в планините снежната покривка ще е от 30 до 60 см

На 26 и 27 декември се очакват валежи от дъжд и сняг, по-интензивни в западната половина от страната.

Затопляне ще настъпи през последните дни на 2024 г. Ще бъде сухо, с условия за мъгли, температурни инверсии и замърсяване на въздуха в ниските места.

На 31 декември - в новогодишната нощ, и на 1 и 2 януари ще вали сняг, по-интензивно в западните и в централните райони от България.

Средно през повече от половината дни времето през декември се определя от антициклон. Обикновено при такива обстановки в планинските райони е предимно слънчево и сравнително топло, а в ниските места - мъгливо и по-студено. Често се наблюдава инверсия - температурите в планините са по-високи, отколкото в равнините. Температурната инверсия е причина мъглите в ниските части да са трайни и често да се задържат през целия ден. Най-мъгливи у нас са западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивското поле.

Средното количество валеж у нас през декември е между 30 и 60 литра на квадратен метър. Поради често преминаващите средиземноморски циклони в южните райони и в планините надминава 100 л/кв.м. В Дунавската равнина и високите полета на Западна България обикновено се образува покривка от 20 - 25 см. При по-обилен снеговалеж и над половин метър.

Снежните виелици и снегонавявания пък са характерни главно за Източна България. Там на отделни места преспите могат да достигнат до 3-4 метра. Те често стават причина за затворени пътища и откъснати от света населени места.

Друго характерно явление за декември е след спиране на снеговалежите над страната да настъпи изясняване с много ниски минимални температури - под минус 10, минус 15 градуса.

Най-ниските температури са били между -28 и -23°,

а по Черноморието поради затоплящия ефект на морската вода малко по-високи - до минус 20.

Най-студено е било в Ихтиман - минус 34 градуса, в Ботевград и в Божурище - минус 32, в Трън - минус 31 градуса.

В София най-ниската измервана температура през декември е -27,5 градуса, в Плевен е -24, а в Пловдив - минус 21,7.

От началото на новия век

най-студен декември е регистриран през 2001 г., когато средните температури са с 3 до 6 градуса по-ниски от нормалните. Тогава в София само през 5 дни от месеца е над нулата, а в Русе през целия декември има снежна покривка.

Нерядко обаче е наблюдавано и обратното - при пренос на по-топъл въздух, най-често от югозапад, температурите се повишават и достигат необичайните за сезона 15- 20 градуса. Това са т.нар. поврати на топлина. Дните с такива обстановки обаче са малко. Те са най-често между 12 и 16 декември и към края на месеца. Между 26 и 30 декември това затопляне е известно като новогодишно затопляне и е свързано с преминаването на средиземноморски циклон. Обикновено в местата северно от планините духа силен вятър - фьон. Но след това преминава студен фронт и новата година идва със сняг.

Други от От страната и света

България отчита най-голям годишен спад на промишленото производство в ЕС за пети пореден месец

Промишленото производство в България отчита най-големия спад на годишна база в Европейския съюз за пети пореден месец, показват първите оценки на Евростат – статистическата служба на ЕС

В 35-минутна закрита среща ПП-ДБ не питали Радев кога ще дава мандатите

"Не сме обсъждали тази тема. Трябва да приключат консултациите, преди да бъде връчен първият мандат". Така отговори Асен Василев дали връчването на мандатите ще бъде преди Нова година

Синдикатите са против удължителния бюджет

Бюджетът да не се превръща в заложник на тяснопартийни интереси. За това призоваха от КНСБ и КТ "Подкрепа" в отворено писмо до председателя на Народното събрание Рая Назарян и до председателите на

Цената на потребителската кошница се е повишила с 1 лев

Цената на потребителската кошница се е увеличила с един лев тази седмица - от 100 на 101 лева, съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов

Гръцки кораб е задържан със 7 тона кокаин

Много голямо количество кокаин е било задържано на гръцки кораб в Атлантическия океан, съобщава „Катимерини“. Според оценки на добре запознати с разследването източници, цитирани от изданието

>