Несебър е финансовият отличник на България (Графика)
Слабо задлъжняла, общината прави малко разходи за заплати на чиновниците, но събира добре местните данъци и си позволява големи разходи за инфраструктура
Делът на просрочените задължения е най-висок в Пазарджик
71% от общите постъпления на община Несебър идват от собствени приходи при средно 19,2% за страната и с това тя се оказва финансово най-самостоятелната община в България. Освен това е една от най-слабо задлъжнелите, има висока събираемост на местните данъци и най-ниския дял на разходите от общите за заплати на общинските чиновници в сравнение с останалите общини в страната. Това показва ново изследване на общинските бюджети, направено от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Несебър се класира на едно от първите места и по много други показатели, засягащи общинския бюджет, например покритие на разходите със собствени приходи и средства от ЕС на човек от населението. Съответно получава и една от най-ниските изравнителни субсидии от държавния бюджет.
Изследването на ИПИ ще се прави всяка година по методика, изработена от самия институт. Сегашното е тест върху 40 общини, в които са разположени икономическите центрове на България.
Втората най-самостоятелна финансово община у нас е Варна, но за разлика от Несебър има възможност да покрие далеч по-малък дял от разходите си чрез собствени приходи - едва 37,5%. Сравнително
добре се представя и Бургас
Причините за това подреждане са свързани най-вече с развитите икономики на тези общини и силното присъствие на туризма в тях. На свой ред той е предпоставка за развитие на пазара на недвижими имоти, а точно тези общини имат сравнително високи имотни и всякакви други местни данъци и съответно - добра събираемост.
От друга страна, общини като Търговище (17,8%) и Раковски (16,0%) отчитат значително по-ниски приходи, което ги поставя в по-неблагоприятно положение, затруднява финансирането на някои местни услуги и
увеличава зависимостта им от държавния бюджет
и от правителството, се посочва в изследването.
Най-задлъжнели финансово са Варна и Раковски, като и двете са на първо място, но по два различни критерия.
Размерът на общинския дълг спрямо собствените приходи на общината е средно 39,8% за всички общини, но в Раковски този процент е най-висок - малко над 95. В трудно положение са също Благоевград и Варна, където общинският дълг е над 80% от собствените приходи. На обратния полюс са Хасково, Козлодуй и Несебър, където задлъжнялостта е под 10% от собствените приходи.
Варна е лидер по задлъжнялост спрямо населението - на всеки местен се падат по 519 лв. дълг при средно 229 лв. за всички общини. Силно задлъжняла е и Враца заради многото инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми. Там на всеки жител се падат по 422 лв. задължения. В Хасково и Козлодуй
общините нямат никакви дългове
Финансово най-неустойчивата община се оказва Пазарджик - делът на просрочените задължения в общите ѝ приходи е стигнал 57,87%. Благоевград също е зле, но не чак толкова рисково - само с 15,24% дял на просрочените задължения към общите приходи.
Изследването показва, че българските общини се справят сравнително добре със събираемостта на най-важния общински данък - имотния. Този налог има най-широката основа, тъй като се дължи от всеки притежател на жилище, а средният процент на събираемост е 79,1%. В това отношение отличник е община Козлодуй, която успява да събере 96,4% от налога, но прави впечатление, че разликата в процентите на всички изследвани общини не е особено голяма и на практика местните власти успяват да събират този данък сравнително ефективно и пълно.
Изследването се занимава и с адекватността на общинските разходи в два аспекта: какъв дял от разходите е за заплати на общинските чиновници и какъв - за капиталови разходи.
Средният за страната дял на разходите за персонал е 55,8%, т.е. над половината разходи са за заплати и осигуровки на чиновниците. Колкото по-висок е този дял, толкова по-малко съответната община има възможност да заделя ресурс за капиталови разходи.
Такъв е примерът с Благоевград, Плевен и Кюстендил, където делът на заплатите е най-висок, съответно 68,9%, 67% и 64%. И обратното - Несебър, Раковски и Варна заделят най-малка част от своите разходи за заплати, което е типично за общини с развита индустрия и туризъм.
Средният за страната дял от общинските разходи за инфраструктура и строителство е 18,7%, но повече от половината от включените в теста общини показват по-ниско ниво. Най-високо е то в Несебър - над 25%, което позволява подобряване на местната инфраструктура. На второ и трето място по този показател са Раковски и Раднево.
Голяма част от изследването се занимава с бюджетния процес и неговата прозрачност. Оказва се, че 19% от общините в България не са спазили законовото изискване
да подлагат местния бюджет на предварителни консултации
най-малко 7 дни. 5% не са отделили нито един ден, за да запознаят обществеността с общинския бюджет, а 14% са го подложили на обсъждане между 1 и 6 дни.
Общините масово избягват да представят на местното население съкратена версия на достъпен език за широката публика - това са направили само 57 на сто от тях, въпреки че също е задължително по закон.