Патриарх Даниил ще отслужи тържествена света литургия за 100 години от освещаването на "Св. Александър Невски"
Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи днес тържествена света литургия за 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", съобщиха от пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
Светата литургия започва от 9:30 ч. в патриаршеската катедрала, като ще бъде отслужена от патриарх Даниил, от синодални митрополити и епископи на БПЦ, както и от представители на Поместните православни църкви.
С празнично вечерно богослужение в петък започнаха тържествата за изпълването на сто години от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", което е станало през 1924 г.
От БПЦ-БП приканват православните християни да вземат молитвено участие в духовните тържества.
Както писа БТА, стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се навърши на 12 септември тази година, но честването на годишнината е на 23 ноември, когато е зимният празник на храма. Това каза тогава за БТА Мелнишкият епископ Герасим - председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", който е и главен секретар на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
По време на светата литургия е извършен чинът на пълното освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни - на 12, 13 и 14 септември 1924 г., разказа тогава епископ Герасим.
Основният камък на храма е положен през 1882 г.
Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г., на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София", се съобщава в справка от отдела "Справочна" на БТА, публикувана също на 12 септември тази година.
Основният камък - витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, предвиден за пантеон на именити и заслужили българи, която от 1966 г. е пригодена за галерия на средновековната българска икона, филиал на Националната художествена галерия в София. Намира са в така наречената Златна зала. Там всеки може да го види и да се възхити от големината му.
Строежът е извършен в периода от 1904 до 1912 г. по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти: Александър Смирнов и Александър Яковлев, и с българските архитекти: Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Храмът е петкорабна кръстокуполна базилика
"Св. Александър Невски" е петкорабна кръстокуполна базилика с предверие и кула-камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на 19-и век, като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми.
Основите му са поставени върху бял езерен пясък, зидовете са от тухли и са облицовани отвън с бял врачански камък. Построен е на площ от 2600 квадратни метра, с дължина 72 метра и ширина 55 метра. Височината му е 50,52 метра, а покривният мостик е 28 метра.
Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Камбаните са с обща тежест около 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 килограма, езикът й - 374 килограма, диаметърът й е 2,70 метра, а височината - 2,80 метра, втората е 6002 килограма, а най-малката - 10 килограма. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 километра от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 г. при превземането на Одрин.
Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнообразни мотиви и архитектурни елементи - розети, клонки, корнизи, богато орнаментирани капители, ивици от каменна плетеница и други. На люнетите над входните врати на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по проекти на Ст. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите.
Прозорците на храма са оформени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната украса са използвани византийски и старобългарски мотиви. За скулптурното оформяне са използувани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е голямо богатство от декоративни форми и мотиви из растителния и животинския свят. При решаване на архитектурните форми е приет принципът за пълна симетрия, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата са монументалната стенна живопис и иконите от трите иконостаса. Под ръководството на А. А. Кисельов над тях работят руските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративна орнаментна работа е извършена изключително от български художници под ръководството на проф. В. Т. Перминов.
През 1953 г. храм-паметникът "Св. Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала.