Приятелката на самоубилия се полицай: Ходеше с аптечка на кръста, за да помага на пострадали
Вижте усмивката му, вече я няма, написа Виктория Бисерова във фейсбук
Трогателен статус написа Виктория Бисерова, приятелка на самоубилия се полицай Димитър Петров. Той се обеси в нощта срещу понеделник, след като получил призовка, че ще бъде обвинен за умишленото убийство на грабителя Светло Младенов, когото застреля, докато го гонел след извършен грабеж. В статуса си Бисерова разказва как се криели година и два месеца, за да не ги разпознаят в магазина и да ги сочат с пръст. Обяснява, че ходел винаги с аптечка, докато бил на смята.
Ето и цялата публикация на Виктория:
Една година и два месеца с теб се криехме като подгонени! Криехме лицата си, не споделяхме снимки с приятели, криехме щастливите и тъжните си моменти, за да не ни изтипосат във всички медии. Не искахме да четем заглавия "Ето вижте, как изглежда полицаят застрелял момче...". За да не се притесняваме да излезнем да си купим хляб, без някой да ни посочи с пръст и да каже - " Ето ги! Това са те!". Спряхме да пускаме телевизора и да четем новини, за да не слушаме упреците на разни знайни и незнайни специалисти! Но стига вече!!!
Ето, вижте! Вижте, какъв човек се жертва заради вас! Рядко се среща толкова отдаден служител (повярвайте ми...знам, какво говоря)! Който е работил с него знае! Знае, че винаги ходеше с аптечка на кръста си, която сам е закупил с мижавата си заплата, за да може да помага на всеки изпаднал в нужда, защото линейките често закъсняват! Който го познава знае, че не е подминал гладно животно на пътя! Знае, че той обичаше професията си и даваше всичко от себе си, за да изпълнява служебните си задължения по най-добрия начин! Който го познава знае, колко е услужлив и никога не отказва помощ! Който го познава знае, колко много обича децата и как се прави на маймуна само, за да ги развесели!
А който не го познава... много е загубил! Всички загубихте човек, който защитаваше другите с цената на собствения си живот! Той правеше скапаните ви софийски улици, които дори не можете да асфалтирате, по-спокойни! А вие го посочихте с пръст, защото си свърши работата!
Е...Вече няма нужда да го крия и да го защитавам от този несправедлив свят! Гордо мога да покажа усмивката му! Вижте я! Вече я няма...