Всеки 2-и българин: Не заслужаваме полу-Шенген, но и не губим доверие в ЕС (Графики)
Еврото е стабилно, категорични са 61% от анкетираните, 42% мислят същото за европейската икономика
В българския дом се живее по-добре, откакто страната ни е член на ЕС, споделят 37% от сънародниците ни в страната. Това показват данни от национално представително проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено между 16 и 22 октомври тази година сред 1002 пълнолетни българи в цялата страна.
Честите избори и световната геополитическа турбулентност очевидно не са попарили оптимистите, повечето от които млади и в активна трудова възраст, според сондажа.
Скептичен към ефекта от приобщаването ни към клуба на богатите преди 17 години обаче остава всеки 3-и интервюиран. В тази група преобладават хора около и над 60 г., повечето в пенсионна възраст или безработни, с по-нисък стандарт на живот - фактор, който за социолозите е сред основните обяснения за скептичните им оценки.
За един от всеки петима нищо не се е променило, откакто сме в ЕС. Ядрото на тази група са хора със средно образование, които не гласуват, показват данните.
Нека припомним, че в сравнение с преди половин година, през юни, доволните от живота си като страна - членка на ЕС, пак според проучване на “Тренд", са били с 3% по-малко от днес, или 34%, без промяна - 27%, но пък тогава 29% или с 3% по-малко в сравнение със сегашния сондаж, са оценили живота си като влошен.
Според изследователите градските жители се хвалят с по-висок стандарт на живот, отколкото жителите на селата. Тази линия ще се окаже цивилизационно определяща и по други теми.
Много е вероятно хората у нас да си дават сметка, че при две войни, променящи се геополитически баланси и надигащи се мигрантски вълни не може да се очакват розови оценки за качеството на живота им, а и прогнози за състоянието и на родната, и на европейската икономика. Това донякъде обяснява и изравнените позитивни и негативни оценки за нея - за 42% състоянието на европейската икономика е “по-скоро добро”, а за 40% - “по-скоро лошо”. Малцина са тези обаче, които имат крайно мнение.
Любопитното е, че българинът оценява конкурентоспособността на европейската икономика като по-слаба от тази на САЩ
(41%), а в мнението му за тази на Китай прозира усещането кой е победителят - 52% смятат, че превъзхожда европейската.
Обратното - по-малко, всеки 3-и, оценяват европейската икономика като силна колкото американската, а всеки 4-и смята китайската и европейската икономика за конкурентни.
За разлика от оценките за европейската икономика, тези за еврото я надминават с 19% - цели 61 на сто от интервюираните оценяват еврото като стабилна валута. Впрочем тъкмо по този пункт е видима сериозната разлика между живеещите в градовете и жителите на селата, при които делът на положителните отговори остава по-нисък от средния.
Че еврото е стабилна валута, смятат преобладаващо симпатизантите на ГЕРБ (77%), ПП-ДБ (83%), “ДПС - Ново начало” (82%), ИТН (71%). Към противоположния полюс клонят симпатизантите на “Възраждане” (49%), “Величие” (68%), също на гласуващите с квадратчето “Не подкрепям никого” (44%) и за по-малки политически формации (57%). В средите на “БСП - Обединена левица” еврото като стабилна валута оценяват 46%, а 40% не са съгласни.
Сред позитивните знаци в оценката на членството ни в ЕС е признанието на 38%, че то е допринесло за повече чуждестранни инвестиции в страната. Над три пъти по-малко - 12%, контрират, че ефектът от членството ни е негативен за чуждия инвеститор.
Младите са по-позитивни в оценките си, а в групата на 30-50-годишните всеки втори е категоричен, че сме привлекли чуждестранни инвеститори тъкмо благодарение на членството си в клуба на богатите.
Мъжете са по-убедени от средното в положителния принос, но това не се дължи на по-голям скептицизъм сред жените, а на по-голям дял отговори “Не мога да преценя” сред тях, смятат изследователите от “Тренд”. Влияние според тях оказва и образованието – висшистите са най-убедени в положителната роля на ЕС, докато с намаляване на образователното ниво се увеличават хората без мнение или информираност по темата.
Най-черногледи по въпроса пак се оказват българите над 70 г. - всеки 5-и
Изненадващо, но 51 на сто от участниците в проучването декларират, че не са променили отношението си към ЕС след частичното приемане на страната ни в Шенген. 36% обаче са разочаровани, като в тази група попадат по-често мъже, хора над 70 г., живеещи извън столицата, показват данните на “Тренд”.
За 53% от българите мярката "полу-Шенген" за страната ни е незаслужена. Социолозите от "Тренд" обаче тълкуват присъствието на тази голяма група и като дял на подкрепа за пълноправното ни членство в Шенген.