Тръмп с власт, каквато бащите на Конституцията не биха дали
След изборната победа на Доналд Тръмп републиканците ще имат думата и в Белия дом, и в двете камари на Конгреса на САЩ. Това не е нещо необичайно, но крие и опасности. А Тръмп държи в ръкава си и един допълнителен коз, пишат Карла Блайкер и Лаура Кабелка в свой анализ за "Дойче веле".
От гледна точка на републиканците Америка я очакват две добри години. Техният кандидат за президент Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом на 20 януари, а неговата партия ще има пълен контрол и в двете камари на Конгреса.
Подобно "единно управление" (unified government) е съществувало общо 48 пъти от 1857 година насам - т.е. от началото на двупартийната система в САЩ. Демократите са имали това удоволствие 23 пъти, а републиканците 25 пъти. 38 пъти една от двете партии е контролирала едновременно Белия дом и една от камарите на Конгреса. Да се задържи мнозинството в Конгреса за цял президентски мандат обаче е трудна задача, тъй като по средата на този мандат се провеждат междинни избори. Само един-единствен път от 1969 г. насам пълният контрол върху законодателната и изпълнителната власт е оставал запазен и след междинните избори – при президента от Демократическата партия Джими Картър от 1977 до 1981 г., припомня Катерин Шефър от „Пю Рисърч Център".
Президентите са наясно, че тяхното мнозинство в Конгреса като цяло може да бъде краткотрайно. „Затова предполагам, че президентът Тръмп ще се заеме бързо с някои от приоритетите си", казва Нолан Маккарти, политолог от Принстънския университет в интервю за ДВ.
Може ли Тръмп да се постави над Сената?
Системата за разделение на властите в САЩ е толкова стара, колкото и самата конституция. Бащите-основатели са възприели принципа за тъй наречените „checks and balances" (система за взаимен контрол и разделение на властите).
Мнозинството в Сената ще бъде особено важно за Тръмп в началото на мандата му, тъй като Горната камара на Конгреса утвърждава неговите номинации за министри. Републиканците ще разполагат там с мнозинство, но то е твърде крехко – с 53 на 47 гласа, а някои от предложените от Тръмп кандидати са доста оспорвани. Сред тях са например бившата демократка Тулси Габард или депутатът републиканец Мат Гетц, който, поради крайните си възгледи, може да срещне отпор дори и в редиците на собствената си партия.
Тръмп може да се опита да избегне досадната процедура на одобрение – например ако обяви министерските назначения във време, когато Сенатът е в почивка и не заседава. Тогава предпочитаните от Тръмп кандидати могат да започнат работата си и без одобрението на Сената. В платформата X Тръмп вече отправи призив към републиканските сенатори да се съгласят с тази необичайна процедура.
Предстои дебат дали Сенатът да излезе в почивка, за да позволи на президента да назначи кабинета си без одобрението на камарата, казва Нолан Маккарти от Принстънския университет. „Никога досега не сме имали ситуация, в която подобни назначения да се правят в такъв мащаб. Може да се случи от време на време с една или две позиции. Но по този начин да бъде избрано цяло едно правителство – това би било много притеснително", добавя политологът.
Решаващата роля на Върховния съд
По всичко личи обаче, че Тръмп се стреми към точно такъв вариант. Освен това той държи в ръкава си и още един силен коз – през първия си мандат той успя да назначи трима консервативни върховни съдии. Официално Върховният съд на САЩ е надпартиен, но на практика президентите назначават в този орган само свои доверени кандидати с нагласи, които са близки до техните политически възгледи.
От общо деветимата съдии (петима мъже и четири жени), които се назначават пожизнено, Тръмп може да разчита на подкрепата на шестима. Експерти като Маккарти очакват, че новият президент ще се опита да прокара административно много от амбициозните си проекти с декрети, заобикаляйки Конгреса. Процедурата в такива случаи предвижда обжалване в съда, но тъй като Върховният съд и много други съдилища от по-ниско ниво са доминирани от републиканци, „на Тръмп ще му бъде по-лесно да се отърве от съдебния контрол", казва политологът от Принстън.
"Повече власт, отколкото бащите на Конституцията са можели да си представят"
Точно така могат да се развият нещата и с обещаните от Тръмп масови депортации. Законно ли е да се използва армията за тази цел или пък за промяната на права, получени по рождение от хора, които са родени в САЩ? Тези въпроси може да стигнат до Върховния съд, казва за "Дойче веле" Сара Биндер от университета „Джордж Вашингтон".
Тя е загрижена, че Върховният съд в настоящия си състав невинаги се ръководи от установените закони, а често решава в полза на републиканците. Това се случи например по въпроса за правото на аборт или за президентския имунитет, припомня тя.