Над 50% от доходите на домакинствата отиват за храна, данъци и жилището
Въпреки че разходите за храна на българина се увеличават като абсолютна сума с 13,1% спрямо миналата година, делът на тези разходи намалява до едно от най-ниските си равнища изобщо - 28%. Това показват данните на НСИ за домакинските бюджети, публикувани в четвъртък. За храна и безалкохолни напитки сумата, която се дава, се вдига от 780 на 881 лв.
По време на пандемията и последвалото поскъпване делът на парите за храна, който
за домакинствата в страните от ЕС се движи около 18% от всички разходи, у нас бе нараснал до 32%
Успокояването на инфлацията и разместването на останалите разходи сега са намалили този дял до равнищата, които бяха характерни за България през предходното десетилетие.
В сравнение с една година назад намалява делът и на други разходи, макар и с малко - за жилище, транспорт, алкохол и цигари. Като сума обаче има увеличение. Например за алкохолни напитки и цигари се вдига от 102 на 118 лв.
Увеличава се делът на разходите за здравеопазване, за свободно време, за облекла и обувки и за данъци и социални осигуровки. Най-голямо е увеличението при парите за свободно време и развлечения - 28,4%. Като сума те се вдигат от 251 на 322 лв. на човек, но като дял от общите разходи са малко над 10 на сто.
От данните на националната статистика става ясно, че всъщност над 50% от парите си българите харчат за храна, плащането на данъци и разходи по жилището. За плащане на сметки за вода, електроенергия, отопление, както и за обзавеждане и поддържане на дома парите за една година се увеличават от 436 на 485 лв. Общият разход е средно 3153 лв. на човек от домакинство и се увеличава с 16,2% на годишна база.
Между продуктите, чието потребление се увеличава най-много в сравнение със същия период на 2023 г., са плодовете и месото. Например от 18,7 кг на човек от домакинство през третото тримесечие на 2023 г.
тази година консумацията на плодове се увеличава до 21,2 кг,
тази на месо се вдига от 9,1 на 9,7 кг средно на човек, същото се отнася и до месните изделия - от 4,1 на 4,3 кг.
Най-много намалява консумацията на хляб и хлебни изделия - от 18 на 16,8 кг в рамките на една година, а също и на олио, захар и зеленчуци.
Тримесечният общ доход на едно лице от домакинство през третото тримесечие на тази година е 3351 лв., което е увеличение с 16,6% на годишна база. Най-висок е делът на дохода от работна заплата, следван от дохода от пенсии. Те не търпят съществени размествания освен това, че доходът от самостоятелна заетост се увеличава с малко над 45% за една година, но все пак нивото му остава ниско - едва 7,9% от общите доходи.