Евростат: Промишленото производство в България расте за първи път от 2022 г.
Промишленото производство в България расте за първи път от 2022 г. Това сочат най-новите сезонно изгладени данни на европейската статистическа агенция Евростат. Според данните продукцията на промишления сектор в Европейския съюз и еврозоната е намаляла с 2 на сто през септември на месечна база.
Спадът последва отчетения за август ръст със съответно 1,2 и 1,5 на сто в ЕС и еврозоната.
През септември т.г. в сравнение със същия месец на 2023 г. промишленото производство е намаляло с 2,4 на сто в ЕС и с 2,8 на сто във валутната зона. През август промишленото производство нарасна с 0,1 в ЕС, но отслабна също с толкова в еврозоната.
В България промишленото производство през септември в сравнение с предходния месец расте с най-големия си темп от пет месеца, разширявайки се с 1,2 на сто. През август българските промишлени компании увеличиха продукцията си с 0,9 на сто, а през юли - с 0,6 на сто.
Така през септември с по-голям месечен ръст на промишленото производство от България, сред страните от ЕС, за които има налични данни, са били единствено Хърватия (+5,8 на сто), Португалия (2,7 на сто), Словения (+1,6 на сто) и Словакия (+1,3 на сто).
На годишна база промишленото производство в България расте за първи път от декември 2022 г. - с 1 на сто. През август и юли българската промишленост записа годишни понижения със съответно 3 и 2,6 на сто, показват данните на Евростат.
Сравнение по основни индустриални групи и по страни членки
В ЕС през септември спрямо август намалява производството на междинни стоки - с 0,1 на сто, на капиталови стоки - с 3,2 на сто и с 1,6 на сто на енергията. Нараства производството на нетрайни потребителски стоки и дълготрайни потребителски стоки - със съответно 0,5 и 0,3 на сто.
В еврозоната промишленото производство през септември 2024 г. се понижава с 3,8 на сто на месечна основа за капиталовите стоки и с 1,5 на сто за енергията, а расте с 0,5 на сто за трайните потребителски стоки и с 1,6 на сто за нетрайните потребителски стоки, докато производството на междинни стоки остава без изменение.
Най-значителен месечен спад на промишленото производство през септември записват Ирландия (-10,7 на сто), Дания (-5 на сто) и Нидерландия (-2,9 на сто), докато с най-голям ръст са Хърватия (+5,8 на сто), Португалия (+2,7 на сто) и Словения (+1,6 на сто).
На годишна база през септември, отнесено към същия месец на миналата година, Ирландия (-7,3 на сто), Люксембург (-6,3 на сто) и Унгария (-5,3 на сто) са с най-големи понижения на промишленото производство, докато с най-много то расте в Дания (+7,8 на сто), Белгия (+6 на сто) и Литва (+3,5 на сто).
В Евросъюза се увеличава производството на нетрайните потребителски стоки - с 4,5 на сто на годишна база, и на енергия с 1,4 на сто, но междинните стоки (-2,5 на сто), капиталовите стоки (-5,6 на сто) и трайните потребителски стоки (-1,5 на сто) намаляват.
На годишна основа през септември в еврозоната се ускорява производството на енергия (+1,9 на сто) и на нетрайни потребителски стоки (+4,8 на сто), но намалява това на междинни стоки (-2,6 на сто), на капиталови стоки (-6,4 на сто) и на трайни потребителски стоки (-1,7 на сто).