Обмислят нов данък за банки и телекоми с надежда да вкара между 250 и 400 млн. в бюджета (Обзор)
Нов данък, с който да бъдат обложени банки и телекоми, е записан във варианта за бюджет за 2025 г., изготвен от финансовото министерство. Във вторник служебната министърка Людмила Петкова започна срещи с парламентарните партии, за да им представи идеите си.
Първи с нея се видяха във вторник от БСП и тогава стана ясно, че за банките и операторите се подготвя данък върху свръхпечалбите. Той е 15% и се плаща отделно от стандартния корпоративен налог от 10 на сто. Първоначалните изчисления показвали, че очакваната сума е между 250 и 400 млн. лева.
От публични данни във финансовите отчети на телекомите обаче става ясно, че при от тях допълнителната сума, която може да се събере, е пренебрежимо малка. Става дума за не повече от 3-4 млн. лева от оператор, като един от тях дори няма т.нар. свръхпечалба. Освен това, ако новият данък бъде приет, има голяма вероятност телекомите да вдигнат цените. Поради това тази мярка надали ще срещне подкрепа сред депутатите.
При банките обаче може да бъдат събрани допълнително между 250 и 300 млн. лв., сочат данните за печалбата на банковата система. В същото време няма голям риск това да се отрази на лихвите, може само да се стигне до минимално повишение на банковите такси.
БСП ще подкрепи облагането на свръхпечалбите на банките, заяви във вторник депутатът Драгомир Стойнев след срещата с Петкова. С друга приходна мярка, предложена от финансите - замяната на концесионните такси с данък, левицата също била съгласна. С това може да има приходи от 500 млн. лв., докато сега държавата взема 100 млн. годишно от концесионни такси, посочи лидерът на АБВ Румен Петков. Червените депутати обаче не са съгласни част от доходите догодина да бъдат замразени, а останалите да се вдигнат с не повече от 10%. 2,3 млрд. лв. могат да бъдат спестени от тази мярка.
В идеите на Людмила Петкова има и предложение за вдигане на осигуровките с 3% за първия стълб. Тук са разчетени допълнителни 1,8 млрд. лв.
Като източник на приходи можела да послужи амнистия за неплатени данъци. Тя се отнася за всеки, който има задължения за предходни периоди. Ако се издължи през 2025 г., няма да има лихви за просрочие. Очакваният ефект бил 4 млрд. лв. Още 100 млн. лв. можело да се търсят от увеличаване на вноската върху хазарта от 20 на 30% за разликата между залозите и изплатените печалби.
Засега не се предвижда по-висок ДДС. Планира се обаче отмяна на намалените ставки върху ресторантьорския бизнес и хляба, а очакваният ефект е 400 млн. лв. Акцизните ставки върху цигарите, планирани според календара на финансовото министерство за идните две години, да се съберат в една, е друга мярка.
С предлаганите промени се цели да се свали бюджетният дефицит за догодина до 3%. Наскоро Петкова обяви, че заради натрупани от предишни парламенти решения разликата между приходите и разходите ще се окаже 18 млрд. лв. Поради това трябвало да се търсят варианти за наваксване на 12 млрд. (24часа)