Радина Кърджилова: След постановка обичам да мълча, става ми мъчно
"Предпочитам да мълча и да не говоря. Не мога да се върна към реалността. Обикновено мълча, чета и гледам филм. И доста често плача, действа ми пречистващо", споделя актрисата Радина Кърджилова за това как прекарва времето си след постановка.
"Става ми мъчно за някакви неща. Понякога ми става мъчно за себе си и за ситуацията и за времето, в което живея. Понякога ми става мъчно, че не ми достигат някакви вътрешни сили. Става ми мъчно, че не се справям добре в живота, не в професията. Като майка, като партньор в живота. Може би още живея с някакво чувство на вина, не мога да си простя. А мисля, че човек трябва да си прости за решенията, които е взел, и може би тогава животът ще бъде много по-различен. За мен конкретно говоря", казва Кърджилова.
"Човек се изправя пред някакви трудности и дилеми в живота си и е нужно да вземе решение. Понякога се чуди дали това решение е правилно или не. Задълбава в тези мисли. Аз никога не започвам от себе си, винаги търся причините от грешната среда".
"Аз съм доста непредсказуем човек, верен, но непредсказуем. Мога да се обърна напълно за взаимоотношения. Просто ми хрумва. Казвам си: "Днес ще направя това, това и това". И правя нещо различно", разказва Кърджилова.
"Майка ми ми е казвала, че съм силна жена и мога да се справя с всичко. Тя е единственият човек, на който се обаждам, когато плача. И ме успокоява", допълва актрисата.
"Обичам да се изпразвам мисловно. Може би затова обичам да мълча. Баща ми е такъв. Като бях малка баща ми не ме наказваше с пръст, а с мълчание. Това е доста по-болезнено".
По думите й често е имала причина да бъде наказвана. "Закъснявах, не се прибирах за празници. Той много пътуваше. Аз съм отгледана в много добро и артистично семейство. Израснала съм сред хора, сред приятели. За съжаление много от обкръжението на мама и татко си отидоха. Кръгът все повече и повече се затваря с годините", допълва тя пред NOVA.