Вноската за пенсия скача с между 32 и 112 лева за 2,8 млн. българи (Графика)
- Общо за осигуровки ще отиват 30,3% от заплатата, така в хазната ще влязат 1,8 млрд. лв. повече
- И експертите на НОИ заговориха за нуждата да се внася повече, но с идеята за бавно вдигане в следващите 20 години
- Людмила Петкова стартира консултации с политици, синдикати и работодатели
За около 2,8 млн. българи осигуровките за пенсия могат да се вдигнат с между 32,31 и 112,5 лв. Това ще стане, ако се приемат мерките на служебната финансова министърка Людмила Петкова, които тя ще консултира с политици, синдикати и работодатели, за да свали бюджетния дефицит до 3%. Сред останалите идеи е отлагане на вдигането на заплатите в образованието, МВР и военното министерство, облагане на свръхпечалбата на банките, амнистия за необявени печалби и доходи.
В пакета е заложено осигурителната вноска за пенсия от първия стълб (държавната пенсия) да се вдигне от 14,8% на 17,8%. В предложението на финансовата министърка не е предвидено увеличение на вноската от 5% към частните пенсионни фондове, която се плаща от хората, родени след 1959 г. Така реално, ако предложението се приеме, общата им осигуровка за пенсия ще възлезе на 22,8% от дохода. Към това обаче се добавят осигуровките за здраве, болнични и безработица, които ще вдигнат общата тежест до 30,3 на сто от заплатата.
С вдигането на минималната заплата до 1077 лв. вноската само за първа пенсия ще стигне 191,706 лв. С 5% за втория фонд сумата достига общо 245,56 лв.
69 лева ще е увеличението за средна заплата от 2300 лв.,
а за хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход - 112,5 лв.
(Виж инфографиката как ще се отразят промените.)
От тази мярка според разчетите на финансовото министерство в хазната през следващата година ще влязат още 1,8 млрд. лева.
В края на август актюерският доклад на Националния осигурителен институт (НОИ) показа, че държавата трябва да ограничи щедростта си към пенсиите и те да растат с по-малък темп, като за целта трябва да се направят и реформи. Тогава те разписаха два сценария. Според първия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 г. трябва да започне да се увеличава от началото на 2025 г. Идеята бе това
да става плавно - само с един процентен пункт на всеки 5 години
Така според актюерите тя трябва да стигне 19,8% от осигурителния доход през 2045 г. А сега финансовото министерство предлага скокът да е още от догодина до 17,8%.
В доклада на НОИ обаче бе уточнено, че вдигането на размера на вноската е твърде непопулярно решение, което ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на хората и върху конкурентоспособността на икономиката ни.
Вторият алтернативен сценарий, предложен от актюерите, бе за
промяна на швейцарското правило,
по което ежегодно се вдигат пенсиите - вече да се отчита само ръстът на инфлацията. Сега формулата му е 50% от инфлацията и 50% от средния осигурителен доход.
Пенсиите и сега се плащат от данъците. Осигуровките за тях трябва да са над два пъти по-високи от сегашното си ниво, за да покриват разходите. Според сметката на актюерите за 2023 г.
осигуровките за пенсия трябвало да са 37,5%, за да се издържа системата. Сега дефицитът е около 11 млрд.
лева.
Размерът на осигуровките за първия стълб бе променен последно от бившия финансов министър Владислав Горанов. Той я вдигна с по 1% през 2017 и 2018 г. Нарастване бе придвидено само за тези за втора пенсия, които трябваше да достигнат до 7%. През 2002-а и 2003-а вноската за УПФ бе 2%, през следващите две години стана 3%, през 2006 г. - 4%. През 2007 г. замръзна на 5%.
Представено неотдавна "24 часа" проучване на парламента показа, че
българите искат по-високи пенсии, но без да се увеличават размерът на вноските и годините
за придобиване на право на пенсиониране, а с по-добра събираемост.
Едва 11% одобряват увеличаване на осигурителната вноска за пенсия.
Най-доброто решение за по-високи пенсии е да се подобри събираемостта на вноските, твърдят 41% от отговорилите в проучването, изготвено по поръчка на Народното събрание. 40% подкрепят и предложението размерът на пенсиите да зависи единствено от осигурителния принос, а хората с ниски пенсии да получават добавки от социалното подпомагане.
За всеки пети българин обаче най-големият проблем е, че пенсионната система сега предполага ниски пенсии.
Вторият
проблем според хората е ниската събираемост на пенсионните вноски
заради сивия сектор, неплащане на осигуровки, работа без трудов договор, осигуряване върху минималния праг въпреки по-високите реални заплати. Според данни на НАП през 2013 г. щетите от укрити осигуровки са били за 400 млн. лв., сега са намалели на 300 млн.
Практиката да не се плащат осигуровки върху реалните доходи на трудещите се оказва негативно влияние върху размера на пенсията, обезщетения при болест, майчинство и безработица, затруднява достъпа до кредити и води до повишаване на възрастта за пенсиониране.
Според експертите основното предизвикателство през следващите години ще е не да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.
До 2037 г. възрастта за пенсия ще продължи да се качва, докато стигне 65 г. за двата пола. Изискуемият стаж пък ще продължава да расте до 2027 г., като тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия. Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас с пенсия за трудова дейност ще намалява. Сега пенсионерите са 2 052 490 души, а през 2070 г. те ще се свият до 1 677 800. Но заради застаряването те ще стават все по-голям процент от общото население. През миналата година
на всеки 100 осигурени се е падало да издържат 68 пенсионери,
а през 2070 г. съотношението ще е 100 на 78.
В дългосрочен план коефициентът на заместване на дохода ще намалее до около 43-44%, като през 2060 г. ще е 43,1%. Има няколко причини за това - включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера за хората, започнали работа след 1999 г., а не само за “златните” години.
Самото швейцарско правило също ще дърпа пенсиите назад.
Експерти препоръчват да се прегледат някои съществуващи разпоредби, които водят до увеличаване на средната продължителност на получаване на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг период на осигуряване.