Малкович дойде у нас да постави “добра пиеса” - за войната и любовта, не да се присмива
Тази вечер е премиерата, но преди това - протест
Щастлива съм, че това се случва!
Това казва актрисата Яна Маринова, която не участва, но с нетърпение очаква премиерата на “Оръжията и човекът” на Джон Малкович. Спектакълът ще се играе тази вечер на Голяма сцена на Народния театър “Иван Вазов” в 19 ч.
Световноизвестният актьор и режисьор пристигна в София в началото на октомври и тогава даде старт на репетициите. Още през пролетта Малкович сам си избра актьорите от трупата, с които ще постави противоречивата постановка по текст на Бърнард Шоу. Така в екипа му се събраха 8 имена - Ненчо Костов, Пламен Димов, Ева Тепавичарова, Кремена Славчева, Ирина Митева, Христо Петков, Стоян Пепеланов и Константин Еленков.
Действието на комедията “Оръжията и човекът” се развива в България, като по-голямата част от героите са българи.
В основата на сюжета е битката
при Сливница по време на
Сръбско-българската война през 1885 г.
Само че авторът Бърнард Шоу описва българите по не особено ласкателен начин - хора, които се къпят веднъж в живота и не четат. Той обаче никога не е бил у нас, а тези детайли ги е научил от приятели.
След поредица от разговори между Малкович и директора на театъра Васил Василев двамата успяват да договорят поставянето на тази пиеса у нас.
“Бих искал да поставя добра пиеса” - с такава нагласа е самият Малкович, въпреки че част от българската публика не приема идеята му за добра. Два часа преди премиерата довечера се очаква да има и протест на хора, които не искат да се играе този спектакъл у нас по ред причини. Дори е създадена фейсбук група, която събира поддръжници на идеята, че “Оръжията и човекът” е обидна за българите постановка, а Малкович е дошъл да осмива България.
Съюзът на българските писатели също излезе с позиция, че пиесата е “срамен и оскърбителен за народа ни акт”.
“Поставял съм и съм играл в 47 страни, никога не съм бил молен да цензурирам пиеса и няма да го направя”, каза Малкович на среща с журналисти по повод премиерата. Според главния драматург на Народния театър Мира Тодорова Малкович ще направи романтична антивоенна комедия, в която съвременността ще се огледа и като през увеличително стъкло проблемите ѝ ще рефлектират обратно към нас още по-осезаеми.
Заглавието обаче не е ново за българската театрална сцена. Преди 29 години - през 1995 г., се поставя за първи път в Драматично-кукления театър във Враца с името “Шоколадовият войник”.Тогава дори получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми и се играе няколко сезона. Пет години по-късно и в Русе гледат спектакъла в Драматичен театър “Сава Огнянов” отново със същото заглавие.
Текстът на нобеловия лауреат Бърнард Шоу е класическа антивоенна комедия, която разглежда темите за любовта и човешката природа с характерния за автора остър хумор и социална критика.
“Пиесата има дълбоко послание –
да накара публиката
да разсъждава критично
за войната и милитаризма
Персонажите са представени театрално, с този много английски тип писане – с хумор, но в същото време със задълбочен поглед върху отношенията между хората”, казва сценографът на спектакъла Пиер-Франсоа Лимбош.
“Мечтая си само да има повече хора, които да създават общества по интереси, каквото е в случая екипът на постановката, Малкович и Народният театър. Само правенето на качество и смисъл, без никакво спиране, независимо от пречките е верният път. Да създаваме най-доброто от себе си, да се събираме с други такива като нас и да разширяваме кръга си”, коментира Яна Маринова.
Спектакълът ще бъде със субтитри на английски език, а другите две премиерни дати са 8 и 9 ноември.
АКТЬОРИТЕ:
Христо Петков: Той има голямо доверие в актьора
Това, което ми направи впечатление, е че той има много голямо доверие в актьора. Много деликатен човек и ни накара да се чувстваме свободни да пробваме, каквото на нас ни се иска. Повечето неща, които работим, са някакси водени от него, но и много често са провокирани от нас, актьорите. Това рядко се случва. Винаги по-скоро изпълняваш някакви задачи, които са извън теб, докато при него беше точно обратното.
Кремена Славчева:
Помага ни да се освободим
Има моменти, в които се сещаш, че Джон Малкович е в стаята, обаче в повечето случаи - забравяш, защото наистина той ти помага да се освободиш. Усещам се много по-свободна, повече се разгръщам.
Ева Тепавичарова:
Беше предизвикателство да забравя кой ме води
Начинът, по който се разказва историята в тази пиеса, аз съм абсолютно склонна да вярвам, че е възможно да се е случило точно така. До голяма степен това е част от моята работа - да повярвам на текста.
За мен беше голямо предизвикателство да забравя кой ме води, защото един особен респект имаше в мен, който ме блокираше в началото. Мисля, че вече съм на етап, в който гледам на Малкович като наш режисьор и се надявам да постигнем нещо, което да бъде интересно, да вълнува хората не само в някакъв скандален аспект, ами и да се замислим за някакви неща.
Струва ми се, че всеки един от нас може да разкаже доста пикантни и особени истории от своите предци, които са доста подобни на това, което е описал Бърнард Шоу. Въпреки че той е написал като че ли някаква приказка, без да ни познава.