Жегата свърши, но 242 хил. още са на режим на водата (Графика)
- 12-те язовира за битови нужди, управлявани от екоминистерството, са пълни 65%
- Ремонт на водопровод създаде проблем и на Велинград
Въпреки че ужасно топлото време свърши, малко над 242 хил. души в България още са с режим на водата, показват данни на регионалното министерство.
Все пак това е лек спад в сравнение с лятото, когато в пика на жегите без достъп до вода бяха 345 хил. души и на десетки места беше обявено бедствено положение.
Пред парадоксалната ситуация на воден режим в момента се изправя и част от Велинград. Независимо че е спа столица на Балканите и посреща много гости, в момента заради ремонт на довеждащия водопровод предстоят около 2 месеца с ежедневно спиране и пускане на питейната вода.
Експерти обясняваха, че една от основните причини е сериозното засушаване и повишаването на температурите, но не по-маловажна е и остарялата ВиК мрежа, заради която по пътя се губят около 70% от питейната вода.
Въпреки това от екоминистерството обясняват, че от язовирите, които те управляват, няма нито нито едно населено място на воден режим, но все пак данните показват, че водата във водоемите значително намалява.
Тези, които се ползват за снабдяване на хората с питейна вода са 12 на брой и са пълни малко над 65%, показва статистиката на ведомството към 31 август. В сравнение с нивата по същото време на миналата година се забелязва спад с 11%. Тогава питейните язовири са били 76,1% пълни.
От екоминистерството публикуват и ежемесечен график, в който се следи колко вода е отпусната от всеки язовир поотделно. Според него за октомври сливенци, които използват вода от язовир “Асеновец”, ще имат достъп до 1,000 млн. кубични метра от общия обем. За сравнение през октомври миналата година са имали на разположение 1,400 куб. м.
Язовир “Ясна поляна” се използва за битовите нужди на Бургас. При него няма промяна в количествата. Бургазлии имат 900 000 кубика вода за пиене, точно толкова, колкото са били и миналата година.
Изменения в графика за миналия месец има за два питейни язовира - “Камчия” и “Тича”.
Основният язовир, който снабдява Варна и Бургас с вода, е “Камчия”.
Общият му обем е 233,5 млн. кубика, а в него има 117,8 млн. За останалите - виж в инфографиката.
Преди измененията, отпуснатите количества за пиене са били 6,220 млн. куб. м. След това със заповед на екоминистъра Петър Димитров те биват намалени на 5,630 млн.
След проведена среща във ведомството заедно с регионалното министерство и други заинтересовани лица се е взело решението, че количествата за Варна могат да бъдат намалени на 2 млн. куб. от 2,6 млн., за да се обезпечат битовите нужди на сливенци. За Бургас промяна не е направена, остават си 3,6 млн. куб. м.
Данните показват още, че нивата се понижават спрямо същия период на миналата година. Тогава са били отпуснати 7,630 млн. кубика вода за битови нужди, а наличната вода във водоема е била 174 млн. куб., което е значително повече спрямо тази година.
Язовир “Тича” пък се ползва за пиене от Шумен и Търговище. Заради малкото постъпващ приток от 780 хил. кубика, отпуснати за Търговище, са свити до 730 хил.
В Шумен са разполагали с 2,4 млн. кубика. За същия период на миналата година наличностите са били съответно 770 хил. и отново 2,4 млн.
Ограничения няма и за столичани. Опуснатите количества за пиене от язовир “Искър” са 11,5 млн. кубика, което е с минимален спад спрямо 2023 г. през октомври, когато количествата са били с 500 хил. куб. повече. По отношение на “Бели Искър” важи същото - 4,4 млн. куб. м сега на 4,5 миналата година.
“Дяково” е язовирът, който снабдява Дупница с вода за пиене. И при него стойностите бележат лека промяна. С 518 хил. кубика е разполагало населението там този октомври, а с 418 хил. през миналия.
За язовирите “Христо Смирненски”, “Йовковци”, “Боровица”, “Студена” и “Стреченска бара” тенденцията е запазване на миналогодишните нива и също остават без промяна в обемите вода за пиене.
В края на август водата във всички комплексни и значими язовири е била общо 3488, 5 млн. куб. м, което представлява 53,4% от техния обем. Тук се включват тези, които се използват за напояване, за енергетика и за питейно-битово водоснабдяване. Данните на министерството показват, че това е спад с 18,6% спрямо нивата по същото време на миналата година.