Нидерландски пилоти кацнаха принудително преди век край Огняново, прибраха ги в селска къща
- С каруца докарали нов двигател за самолета от Пазарджик до мястото на аварията
- Издирват наследниците на летците, откриха паметна плоча в селото
На 3 октомври 1924 г. самолет “Фокер-V”ІІ на нидерландската авиокомпания KLM се приземява аварийно в землището на село Саладиново (днешно Огняново), недалеч от Пазарджик. Събитието предизвиква възторг у местното население, което дълго време се удивлява на огромната метална птица. Семейство от селото приютява целия екипаж за близо месец. Случката е разказана талантливо през 1993 г. от писателя Александър Йотов.
“Бях невръстно дете и чух за тази история от моя дядо по бащина линия. Но цялата тази случка в истинската ѝ цялост научих от известния наш журналист Атанас Сейков в някогашното списание “Отечество”. Беше през 1982 г., а аз бях вече учител в с. Огняново, където прекарах 40 години”, спомня си пред “24 часа” Александър Йотов.
Подготовката за полета започва още през 1920 г. Компанията KLM планира да осъществи въздушна връзка с холандските владения в Източна Индия. Целта е научна, трябвало да се достигнат земите на днешна Индонезия.
Ако се съди по тогавашната преса, това бил исторически полет. На 1 октомври 1924 г. самолетът излита от летище “Скипхол” в Амстердам за остров Ява в Индонезия. Екипажът включва пилотите Ван дер Хооп и Ван Верден Поелман и механика Ван Броке. Два дни по-късно поради повреда в охладителната система на двигателя машината каца принудително в землището на село Огняново.
Самолетът получава незначителна повреда, но се налага двигателят да бъде подменен. На полето в местността Гърбеша имало хора, които работели. Те
дочули тътен от небето. Огромната метална птица кацнала насред полето
и бързо била заобиколена от селяните, водени от чисто човешко любопитство.
Чужденците били много притеснени, тъй като не можели да обяснят на техния си език пред местните хора какво се е случило. Тогава на помощ дошъл директорът на училището в селото Стоян п. Захариев, завършил висшето си образование в Грац, Австрия, и неговата съпруга – австрийката Мария Йосиф Хьобел-Захариева. На перфектен немски език те успокояват авиаторите и ги приемат в своя дом, където повече от месец чужденците се радват на гостоприемството им.
“Понякога пилотите отскачали до гарата, заставали до железопътната линия и седели с часове, докато премине Ориент експресът. А пък къщата, в която намерили подслон, била на има-няма 500 метра от железницата. Разделяла ги само река Марица. Били са в очакване на нов двигател, за да продължат полета си и да изпълнят поетата мисия”, разказва Йотов.
Когато от Нидерландия пристига новият двигател, марка “Ролс-Ройс”, жителите на Огняново
помагат при превозването му с каруца
от гара Пазарджик до мястото на катастрофата и оказват съдействие на механика Ван Броке при монтажа му.
На 2 ноември 1924 г. самолетът, вече поправен, отлита. Преди това обаче екипажът прави няколко кръга за сбогом над дошлите да го изпратят огняновци. След това самолетът се отправя към Индонезия. На 24 ноември 1924 г. самолетът успешно каца в столицата Джакарта.
“Десетилетия това събитие не заглъхва и не се забравя. Разговарял съм няколко пъти с дъщерята на Мария Адел и Стоян п. Захариев, която тогава е била на 9 години. Пазеше прекрасни спомени за неочакваните гости”, казва Александър Йотов.
Ето какво споделила пред него дъщерята на семейството, приютило нидерландските пилоти:
“Близо месец престояха у дома. Разхождаха се свободно из селото,
майка ми беше усвоила нашата кухня и летците неведнъж ѝ казваха, че гозбите ѝ са чудесни. Казваха също, че българките били много красиви жени.”
Йотов си спомня, че бил силно впечатлен от една снимка, на която били г-жа Адел и един от летците и която навярно се пази у наследниците на семейството. Петдесет години по-късно нидерландски журналисти продължили по следите на този първи граждански полет. Тогава посещават къщата на Стоян п. Захариев, където са намерили гостоприемството на техните сънародници, и за спомен подаряват малка възпоменателна купа.
“В началото на промените издадох книгата за деца “Дядо ми, Фокера”. Разбира се, цялата тази романтика по полета бе преплетена с художествена измислица.
Малко по-късно от посолството на Нидерландия у нас получих много интересна информация за тримата смелчаци. Реших непременно да отбележим 100-годишнината от случката. Докарахме от хълмовете на Бесапара огромен камък, върху който щеше да се монтира паметна плоча. Поканихме Н. Пр. г-н Симон ван дер Бург, посланик на Нидерландия у нас, г-жа Рада Банялиева, директор на Музея на авиацията, кмета на Пазарджик Петър Куленски”, споделя Йотов.
Така в центъра на пазарджишкото село Огняново бе открита паметна плоча в чест на нидерландските пилоти край селото. В словото си посланикът на Нидерландия изтъкна, че
подобни истории трябва да събират народите
и че се радва да бъде гост на хората, чиито деди навремето са дали подслон и гостоприемство на неговите сънародници. Присъстващите имаха възможност да посетят къщата, където пилотите са били приютени преди 100 години.
“Една от следващите ни задачи е да издирим наследниците на пилотите в Нидерландия”, каза писателят Александър Йотов.