22% от българите са били принудени да взимат заеми, за да покрият разходите си
22% от българите са били принудени да прибягнат до някаква форма на заем, за да покрият разходите си за жилище. В същото време 82% от българите заявяват, че са доволни от ситуацията със своето жилище като цяло, което ни нарежда на трето място по удовлетвореност в Европа.
Според ново проучване голям брой европейци нямат друг начин да покрият нарастващите си разходи за жилище, освен да намалят храната.
Докладът „New Housing Trend Report 2024", изготвен от агенцията за недвижими имоти RE/MAX Europe, показва, че повече от един на всеки десет европейци е трябвало да намали храната и основните си ежедневни продукти, за да плати жилището си през последната година, съобщава „Евронюз".
Потребителското проучване, проведено сред хиляди участници, установи, че през последните 12 месеца разходите за жилище в Европа са нараснали средно с 54%. Повече от една трета от европейците (37 %) заявяват, че макар да се справят и да могат да си позволят разходите за жилище, парите остават недостатъчни. Почти една пета (19 %) заявяват, че се борят да свържат двата края.
Средно европейските домакинства изразходват 38% от доходите си за покриване на плащанията за наем или ипотека и сметките за комунални услуги, като най-високият процент е измерен в Словения (43%) и Португалия (42%). Живеещите в Швейцария обаче съобщават за по-ниска тежест (30%).
За да могат да покриват нарастващите разходи за жилище, 80 % от хората, участвали в проучването, са заявили, че са започнали да съкращават разходите си.
Около 41 % от анкетираните са решили да спестят от социални дейности, а 40 % са намалили разходите си за почивки и луксозни стоки.
Около 16 % от участвалите в проучването декларират, че са намалили разходите си за храна, като най-висок е делът им в Австрия и Финландия - 26 %.
Когато намаляването на разходите не е достатъчно...
Същевременно 15 % от европейците съобщават, че са били принудени да прибягнат до някаква форма на заем, за да покрият разходите си за жилище. Тази тенденция е най-силно изразена в Турция (32%), България (22%) и Румъния (20%).
Около една трета от ползващите заеми са избрали да финансират жилищните си разходи с кредитни карти, а малко по-малко - 27%, са се обърнали към роднини и приятели, за да получат необходимите средства. Една четвърт от анкетираните са използвали овърдрафт, а малко по-малко (23%) са избрали да поискат необезпечени банкови кредити за покриване на жилищните разходи.
В условията на несигурно бъдеще почти половината (48 %) от анкетираните в Европа заявяват, че очакват по-нататъшно увеличение на разходите за жилище през следващите 12 месеца.
В отговор на мрачните перспективи значителна част от европейците обмислят драстични промени; по-достъпен живот би бил достатъчен за 32 % от хората да се преместят в по-малък град или населено място, а 24 % са готови да се преместят в чужбина по същата причина. Около 21 % от тях обаче изобщо не са готови да се преместят.
Устойчивостта продължава да бъде с нисък приоритет в домакинствата
18% от анкетираните в Европа са заявили, че трудно плащат сметките си за енергия, като този дял е особено висок в Гърция, където 36% от жителите изпитват сериозни затруднения да управляват разходите си за енергия.
Поради вече високите разходи екологичните подобрения в дома са останали на заден план в много домакинства, чийто приоритет остава плащането на текущите сметки, а не дългосрочната устойчивост.
Все още повече от една четвърт от анкетираните (27 %) обмислят да инсталират слънчеви панели, а малко по-малко (25 %) биха монтирали двоен стъклопакет. Мерките за улавяне на дъждовна вода и термопомпите са по-малко приоритетни, като само една пета от хората заявяват, че биха обмислили инсталирането им.
Почти половината от анкетираните заявяват, че увеличената държавна подкрепа или субсидии биха ги мотивирали да инсталират енергийно ефективни мерки.
Къде в Европа хората са доволни от разходите си за жилище?
Въпреки опасенията относно разходите за жилище, в много части на Европа степента на удовлетвореност от жилището остава висока.
Най-доволни от жилищното си положение са жителите на Нидерландия и Румъния, където 84% от анкетираните са заявили, че са доволни. В тези страни се наблюдава сравнително висок процент на собственост на жилища и добро качество на предлаганите жилища, което може да обясни резултата.
Средно 76% от европейците са доволни от жилището си. На другия край на скалата са хората в Малта, Чешката република, Словения, Унгария, Турция, Гърция и Ирландия.
Неудовлетвореността е породена от различни проблеми, например нуждата от повече пространство е основен проблем, особено в Полша, където 58% от жителите посочват това като причина за недоволство от условията на живот, докато средният процент за Европа е 37%.
Цената е друг основен проблем - една трета (33 %) от недоволните респонденти твърдят, че имотът им е твърде скъп. Този показател достига 53% в Малта, 48% в Ирландия и 48% във Финландия.
Освен това почти половината от неудовлетворените жители в Португалия съобщават за проблеми с влагата или мухъла, а една пета посочват като основен проблем проблемите с хигиената и вредителите в Нидерландия, съобщи БГНЕС.