Няма 83% поскъпване на маслото у нас, нито ще има
Цената му расте само с 10-ина процента за година, влагат го в други млечни продукти
Цената на кравето масло в Европа се е повишила с немислимите 83% за последната година и много пекари са уплашени. Защото идва Коледа и няма да се справят с поскъпналите захар и какао, към които сега се добавя и маслото. Това съобщиха западни медии преди дни.
Но ако човек обиколи българските магазини, ще види обаче, че няма и следа от подобен апокалипсис. Най-скъпото масло на пазара – френското, струва почти колкото и преди 1 г. По-евтините немски също запазват цената си, плюс-минус 10-ина процента.
Това се отнася и за кравето масло родно производство. Утвърдените марки струват с около 10-15% отгоре. Да, това е повече от средното поскъпване на млечните продукти за последната година (което е 1,1%), повече и от ръста на цената на олиото (1,8%). Но нищо не подсказва, че истерията с 80-процентното поскъпване, забелязана в Нова Зеландия и Австралия, ще се пренесе на нашия пазар.
Ако изобщо и там е имало толкова драстичен скок, защото според председателя на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата Владимир Иванов в случая са цитирани
извадени от контекста данни за борсовата търговия
“Действително в края на лятото имаше скок на цената, но на кравето масло, търгувано на борсите в Амстердам и Франкфурт. По принцип през последната година то се продаваше за около 6000 долара за тон, достигайки в определени моменти до 7000 долара. В края на лятото цената започна да се катери, достигайки в момент до 9000 долара на тон, след което падна на предишните си нива. Разликата между 6 и 9 хиляди е точно 50% и ако вземеш само този момент, излиза, че се е случило нещо страшно”, каза пред “24 часа” Иванов.
Половината от количествата масло, търгувани на тези борси обаче
не е физически съществуващ продукт,
а фючърси, т.е. очаквания за цената в близко или по-далечно бъдеще. Когато има страхове за бъдещето, тези фючърси скачат, но от това не следва, че продуктът в магазините тутакси поскъпва.
Същото е с петрола. Всеки път, когато през нощта ракета от Израел удари Ливан или обратното, на сутринта по борсите петролът се е качил с някой и друг долар, но до вечерта цената му се връща на предишната си стойност.
Сравнението с петрола не е неудачно, защото също както бензинът, дизелът, мазутът, газьолът и пропан-бутанът са различни продукти от една и съща суровина, така и маслото е един от многото продукти от мляко, а от него се правят и кисело мляко, йогурт, сирене, кефир, извара, скир и пр.
Какви количества масло ще излязат от литър мляко, се решава на всеки пазар и от всеки производител. Във френската кухня се употребява много масло за разлика от българската и там производителите наблягат на него. У нас се консумира далеч по-малко, българинът рядко готви и в менюто ни е периферен продукт. Грижата на родните млекопроизводители е
да произведат повече сирене и кисело мляко
от суровината, а не толкова масло. Затова често се случва добитото масло да се влага за засилване на маслеността на други млечни продукти, вместо да се пусне на пазара. Публична тайна е, че недостигът на прясно мляко или по-скоро високата му цена кара много производители да го заместват със сухо от Полша, Румъния или Украйна. Но от размесването на вода със сухо мляко се получава блудкав продукт, често без вкус на мляко и еластичност. И мнозина слагат добавки, а една от най-разпространените е именно кравето масло.
“Такава е икономическата логика. Производителите се стремят към печалба, но маржът от производството на масло при преработката на мляко е по-нисък, отколкото ако от това мляко се произведе сирене. И те се ориентират към него и към кашкавала или към други млечни продукти”, обясни икономистът Преслав Райков. В ЕС има 9% ръст на производството на сирена за последната година, докато производството на масло стои на същото ниво.
Владимир Иванов припомни, че в почти всяка от последните години през периода септември - октомври има подобно вдигане на цената на маслото в Европа. Случва се главно в Германия и се прави от двата най-големи млечни концерна в страната. Причината е същата - вместо на пазара, маслото отива за влагане в млечни продукти с по-висока добавена стойност. “Но въпреки това глобално цената му се връща на предходните си нива. Същото се случва и у нас - може да има вдигане при цената на едро с 10% в сравнение с м.г., но през предходната то беше още по-скъпо и сега на практика е на равнищата си отпреди 2-3 години”, каза Иванов.
Ако пък се случи липса на пазара на масло, според икономичеката логка много производители ще се насочат към него (а те така или иначе го произвеждат), което пък ще доведе до поевтиняването му. При всички случаи няма изгледи цената му да расте, освен ако производството на прясно мляко не падне драстично по някаква причина. Или както казват икономистите, кравето масло е ценово еластичен продукт, т.е. цената му силно зависи от търсенето и предлагането - за разлика от тока и водата, без които не може. Без краве масло на трапезата българинът може.