Вдигат минималната заплата със 144 лв., а държавата взема 242 лв. данъци и осигуровки (Обзор)
Бизнесът против увеличението до 1077 лв. на най-ниските възнаграждения, иска да са по европейски правила
Минималната заплата от 1 януари ще е 1077 лв. Това увеличение със 144 лв. обсъди тристранката в петък. Чисто работниците ще получават 835,73 лв. Очаквано бизнесът е категорично против, а синдикатите настояват дори за повече.
Разходът на работодателя за един отработен час на минимална заплата ще е 6,49 лв.
при нормална продължителност на работното време от 8 часа при 5-дневна работна седмица, като ще нарасне с 0,91 лв. (0, 76 лв. за труд и 0,15 лв. за осигуровки), пише още в оценката на въздействието на проекта.
Промяната ще доведе до намаляване на риска от бедност сред работещите с най-ниски доходи, запазване на жизненото им равнище и за намаляване на неравенствата в разпределението на доходи. Това ще повиши мотивацията на хората да търсят работа, което ще увеличи предлагането на труд, а това ще помогне за повишаване на конкурентоспособността на предприятията, обясни служебният социален министър
Работодателите се обявиха против предложението на правителството.
Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Според него трябва да се отмени и формулата, разписана в Кодекса на труда, защото “противоречи на международното право, прилага се грешно и изкривява картината”. Причината е, че се изчислява от брутната средна заплата, а не от основната.
Ако спазваме пропорциите, които са указани в директивата за референтни стойности, то се получава, че 50% от основната средна работна заплата е 800 лв., а не 1077 лв. Което значи грешка около 22%, каза Велев. Още 4% се отчитали грешно, защото сега в изчислението участват и договори за управление и контрол. Ето защо предлагаме или изобщо да не се приема нов размер, защото тя трябва да се намали, или ако правителството не може да събере кураж за това, да сложи думата “брутна” отпред. Т.е. от 1 януари 2025 г. брутната минимална работна заплата от 1077 лв. да се замени с 1031 лв., предложи той.
Най-ниските заплати - до 1000 лв. месечно, са получавали 1,128 милиона българи,
което представлява 45,5% от хората на трудов договор у нас, цитира Велев данни от НАП. През 2024 г. се очаква този процент да нарасне до над 50%, което ще доведе до изравняване на минималната и медианната заплата.
Оказва се, че нашите институции не събират пълни данни за това какъв е делът на хората, които наистина работят на минимална заплата. Според статистиката на Националния осигурителен институт за юли осигурените на нея са 160 хил., а по данни на Националния статистически институт за същия месец на предходната година числото е 452 000 лица, каза Мария Минчева от Българската стопанска камара. И обясни, че автоматичното увеличаване на минималната заплата не води до очаквано увеличение на всички доходи със същия процент.
Според синдикатите обаче законът е спазен 100%
Президентът на КНСБ Пламен Димитров беше категоричен, че ръстът на минималните заплати в Европа през последните години е голям и ние не сме първенци. Още сме на дъното по отношение на подоходните неравенства, допълни Атанас Кацарчев от КТ “Подкрепа”. И даде пример - в една фирма с 5-има служители четирима ще получават 1000 лева, а шефът им - 6000.
Така средната заплата в тази фирма ще е 2000 лв., но никой освен работодателя няма да ги стигне. Той посочи и почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара за бране на боровинки и това била една от причините в страната ни да липсва работна ръка.