Илиан Илиев начело на България - какво постигнаха “лъвовете” дотук
Илиан Илиев дойде тихо на най-ветровития пост в българския спорт - селекционер на националния тим по футбол. Да имат умения и познания тъкмо за този пост претендират доста хора, критиките са като “Добър ден”, а и феновете винаги имат мнение за състава, тактиката и стратегията на всеки мач. И това е напълно нормално - великата футболна игра от доста години си прави шеги с България, а за мнозина класирането на европейско или световно първенство е мираж. Повечето запалянковци повече искат да видят един борбен, раздаващ се и смел отбор, който играе сплотено и със сърце до последната секунда, а не толкова резултати и победи с голяма голова разлика. Илиан Илиев ли е човекът, който може да направи това, а защо не и нещо повече?
Бързай бавно
След като Младен Кръстаич си тръгна след поражението от Литва, а половината футболисти се извиняваха като ученици за поредното некласиране на Евро 2024, големите думи и празните обещания трябваше да останат на заден план. Откакто пое отбора в началото на ноември миналата година, Илиев видимо успява да държи съблекалнята, оттам и достатъчно ниво на мотивация. Неслучайно на представянето си треньорът постави ударение върху промяната на мисленето и връщането на позитивното настроение в отбора. А то не бе никак цветущо тогава, предвид разочароващите резултати и поредицата официални мачове без победа.
И жадуваната победа дойде в началото на септември - с 1:0 над Северна Ирландия в Пловдив. Мачът от Лигата на нациите върна надеждите на футболната общественост и около 12 000 по трибуните, а Илиев продължи серията си без загуба. Макар и да дели първото място с Беларус към момента, България има шанс да прескочи нагоре, включително и когато става дума за залози в платформи като Mr Bit, защото четвъртият отбор в групата ни е Люксембург. Някои дори се размечтаха за класиране на следващия Мондиал, но нека първо видим докъде може да стигнем в Лигата на нациите.
Какви са основните промени?
Освен работа върху менталната стабилност и самочувствието на футболистите, Илиев отчетливо променя ключови елементи от играта. Най-голямата промяна се вижда в прехода между защита и атака, в задържането на топката в центъра и в креативността на нападението. Еднообразната и предвидима игра по фланговете или с центрирания, позната от предишните сезони, сякаш изчезва за сметка на по-динамична тактика с използване на празните пространства. България допуска по-малко голове и изпада в глуха отбрана. Защитата е стабилна и много по-сигурна при статични положения, които допреди година бяха ахилесовата й пета. Да, повече може да се желае в офанзивната фаза, но и това изисква време.
За да надгражда тази трансформация, треньорът не се страхува да налага млади играчи като Фабиан Нюрнбергер от “Дармщад”, Ахмед Ахмедов от “Спартак Варна” и Виктор Попов, а преди това Живко Атанасов от “Черно море” и Александър Колев от “Крумовград”. И ако преди тестването на дебютанти със скромен опит беше приемано като отчаян ход, то сега изглежда, че новите играчи се избират с мисъл и стратегия. Резултатите го доказват - 6 равенства и 2 победи в общо 8 мача, откакто Илиев е начело на “трикольорите”. Поколенията във футбола неминуемо се сменят, но изглежда, че задачата на Илиан Илиев е да намери баланс между младостта и опита, без който също съвременният футбол не може.
Тринадесетият играч
Илиев също е треньор на клубен отбор - “Черно море”, което досега е правил единствено Станимир Стоилов за кратко като треньор на “Левски” и на националния отбор. Това му позволява да бъде много по-близо до играта, отчитайки състоянието на грандовете и на останалите отбори, на техните водещи футболисти, но също така и на публиката. Надали е случайно, че Илиев винаги говори за това колко важно е публиката да се върне на трибуните, когато играе националният отбор. Нейната подкрепа е безценна, дори когато опонентът е от чергата на Северна Ирландия или Люксембург. Публиката дава адреналин, кураж и страст, тя изисква най-доброто на терена и за да се завържи по стадионите, тя иска да вижда футболисти със сърце на лъвове. Звучи клиширано, но е вярно - това е националният тим на България. И той заслужава повече във всяко едно отношение. Първите крачки са направени и следващите няма да по-лесни.