Джокович искаше да изкефи публиката, но червените линии на българската музика го спряха
Аз съм истински, искрен и дори прекален фен на Джокович.
Мисля, че с неговите мачове съм получила адреналин поне за още два живота, но пък загубите му са ме водили до прединфарктни състояния и със сигурност са отнели години от моя живот. И понеже той по-често печели, отколкото губи, съм на положителен баланс.
В този смисъл дали някакъв татуиран, който е взел кинти именно за да озвучава това чалга събитие, но е отказал по културни съображения да изпълни искането на госта, ми е ама напълно, напълно, напълно безразлично.
Във всичките тези почти 20 години, когато съм треперила за всяка топка, изстреляна от Джокович, никога, ама никога не съм се интересувала от неговите музикални предпочитания.
Както впрочем и не се интересувам дали Уди Алън играе тенис.
В едно съм сигурна. Джокович искаше да направи нещо, което по негова преценка би изкефило публиката, както и самия него.
Не му се получи, щото червените линии в българската музика /те DJ-ите там ли принадлежат/ са също толкова непреодолими, колкото и тези в българската политика. И нещата затова са си и там, където са си.
Той, Джокович, в някакъв знак към братския балкански народ бил бил обиколил и няколко исторически паметника, ама ние нямаме червени линии по този въпрос, така че го оставихме без коментар.
(От фейсбук)