Ресторантът длъжен да информира, ако в шопската салата сиренето е с палмова мазнина
Земеделското министерство променя наредба след многобройни запитвания на потребители
Ако в сиренето, което се използва за различни ястия по ресторантите, се съдържа палмова мазнина, заведенията ще бъдат длъжни да го обозначават. Това обяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на 6-ото заседание на Националния съвет по храните в сряда.
Това ще се разпише с промени в наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните. Те ще направят задължително обявяването на точния състав на ястията.
“Инициативата е в отговор на многобройни запитвания и широкия обществен отзвук по темата”, обясни Тахов.
В хранителните магазини е
задължително имитиращите млечни продукти да бъдат изрично обозначени и етикетирани. Там те се разполагат на рафтове, отделени от млечните продукти. Ресторантите обаче сега не са длъжни да напишат в менюто, ако шопската салата например е с имитиращ млечен продукт вместо със сирене. И само ако клиентите попитат, са задължени да ги информират.
Както “24 часа” обяви миналия месец, у нас
сме изяли, без да разберем, 6 хил. тона палмова мазнина
само за периода януари-юни тази година. Най-често такова сирене се съдържа в баничките и салатите по заведения.
“Не е проблем да се изписва в менюто, че дадена съставка е имитиращ продукт - ние и сега изписваме алергените в отделните ястия. Но като се променя наредбата, нека се има предвид, че ние не произвеждаме млечните продукти, а ги купуваме от доставчици, които често също не ги произвеждат. Няма гаранция, че ще получим млечния продукт, за който сме платили, а не имитиращ”, коментира председателят на Асоциацията на заведенията в България Ричард Алибегов. Според него промяната в наредбата ще увеличи изключително много жалбите и проверките, което само хаби административен ресурс.
При храните особено внимание земеделското министерство ще обърне и на
съдържанието на трансмастни киселини,
различни от тези, които естествено се срещат в мазнините от животински произход. Според нормите преработвателните предприятия не трябва да допускат повече от 2 г неживотински трансмастни киселини на всеки 100 г мазнини в млечните продукти и да имат системи за контрол на суровините, рецептурата, технологичния процес и крайния продукт. Трансмастните киселини се създават чрез добавяне на водород към течните растителни масла, за да ги направят по-твърди. Известни са като най-нездравословните мазнини, но често биват използвани в пържените и преработените храни.
Започва засилено вземане на проби, като фокусът върху млечните продукти ще залегне в спешен порядък в многогодишния план за контрол 2024 - 2026 г. и националните мониторингови програми на БАБХ, ообяви изпълнителният ѝ директор Светлозар Патарински.