11 хиляди се върнаха от чужбина в София - тук средната заплата вече е 3130 лв. (Графика)
- 75 млрд. е брутния вътрешен продукт на София
- Над 25 хил. нови жители, 70% от тях са под 39 г.
Висшист между 45 и 49 г., всеки трети е IT експерт или работещ в сферата на търговията и ремонтите, като средната му заплата е 3129 лв.
Този профил на софиянеца се очертава от данните на Националния статистически институт.
Както в цялата страна, а и по света, и в София има тенденция за застаряване на населението. Градът продължава да кипи от енергията на младите, но и по-зрелите му жители имат своите нови пространства и динамичен начин на живот. Променят се стереотипи, очаквания за възможностите за работа, придвижване, активно свободно време, спорт, пазаруване, здраве и профилактика.
Струпването на хора се премества от 20-29 г. към възрастовата група 40-49 г. Това ще се отрази на пазара на труда в бъдеще. Трудоспособното население между 15 и 64 г. е намаляло с 92 000 души за десетилетие. Това се отразява и на икономиката, тъй като трябва да се прави повече добавена стойност с по-малко хора.
Но столицата продължава да расте.
13 157 са новите софиянци, които са се преместили от други области
11 411 пък са българите, върнали се от чужбина и избрали София за свой дом. Това прави общо над 25 хил. нови столичани.
Хората, които са се изселили, са 16 066. От тях 13 543 са се преместили в населено място в друга област в страната и 2523 - в чужбина. Пикът на напускане на столицата е през 2020 г. - цели 40 хиляди души, но това е свързано с пандемията от ковид, когато милиони хора по света избраха уединение извън големия град с тогавашните ограничения в него.
Изселването от София обаче не означава непременно напускане на местната икономика и пазар на труда, тъй като значителна част от хората се насочват към околни общини - Божурище, Елин Пелин, Костинброд, но продължават да работят в столицата. След пандемията все още много хора продължават да работят хоум офис, но от родните си места.
Повече от половината от заселилите се в столицата пък са под 29 г., а ако разширим обхвата до 39-годишните, делът достига до 70% от всички.
В София
безработицата остава рекордно ниска - 1,6%
Освен това делът на трайно безработните е много по-малък в сравнение с не толкова добре развитите икономически райони.
57% от населението между 25 и 64 г. са висшисти. Най-много хора, които са поне бакалавър, живеят в “Лозенец”, “Оборище” и “Витоша”.
Брутният вътрешен продукт в София през миналата година е достигнал 75 млрд. лв., показва докладът на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции и на Института за пазарна икономика.
Икономиката на политическия, административен и икономически център на България продължава да расте с по-големи темпове от средните за страната. На столицата се падат близо 40,9% от БВП на България. Той е
над 5 пъти по-голям от този на Пловдив, 7 пъти от Варна и Стара Загора
и 70 пъти по-голям от икономиката на Видин.
Увеличението на приходите на столичните компании се наблюдава в почти всички сектори, като търговията, енергетиката и дигиталните услуги имат най-голям принос. Произведената продукция от предприятията в София е за над 100 млрд. лв.
“Бурното развитие на столицата през последните две десетилетия позволява на целия Югозападен район да достигне средноевропейските нива по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност. За период от 20 г. Югозападният район изминава пътя от 50% от средноевропейското ниво в началото на новото хилядолетие до 97% през 2022 г.”, пише още в доклада.
Продължава тенденцията към централизация в столицата на все по-голяма част от износа - за годината са импортирани стоки и услуги за 42 млрд. лв. при общ износ за 103 млрд. лв. в страната.
Половината от чуждите инвестиции също са в София,
като тя е успяла да привлече 15 млрд. лв. от общо 29,4 млрд. евро чуждестранни вложения в България.
И докато преди години основната причина за привличането на чужди инвестиции бяха ниските заплати, то вече не е така. Сега София изпреварва конкурентите си с нетна заплата от 2419,14 лв. показват данните на Numbeo. Това е с над 200 лева повече от Букурещ (2205,11 лв.) и над два пъти над Скопие (1210,42 лв).
Софиянецът получава с близо 500 лв. повече от атинянина
В гръцката столица нетната заплата е 1949,24 лв. В Будапеща също получават по-малко - средно 2203,11 лв., в Анкара - 1330,25 лв., а в Москва - 2306,30 лв. По-високи заплати в столиците от Балканите има само в Загреб - 2964,07 лв., и Любляна - 3150, 68 лв. Така София става все по-привлекателна за висококвалифицирани кадри, които търсят по-висок стандарт на живот.
За ток, вода, отопление и отпадъци в София има двойно по-ниски разходи в сравнение с тези в Солун и практически идентични с тези в Скопие въпреки много по-ниските заплати в северномакедонската столица. При наемите София отново е в средата, а интернет достъпът е по-евтин единствено в Букурещ. “Ако погледнем към общия индекс на потребителски цени на Numbeo, цената на живота в София е с 20% по-ниска от тази в Солун, но вече изпреварва тази в Скопие също с над 1/5. Предвид чувствителните разлики в средните заплати обаче предимствата на българската столица са повече от очевидни”, заключават анализаторите.
Ако се погледне в регионален план, то средната заплата от 3037 лв. е със 100 лв. по-висока от тази в страната и два пъти повече от тази в Благоевград.