Учени от БАН: Използването на подземните води - алтернатива на пресъхналите чешми
Цената на водата обаче ще се вдигне
България има алтернатива за решаване на водната криза и тя е в използването на естествените ресурси от подземни води, които за повече от 30 години са увеличили количествата си - от 175 куб. метра за секунда през 70-те години на 20-и век, на 193 куб. метра в секунда към 2016-2021 г. Сега в страната се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, разказаха в интервю за БТА ръководителят на секция "Хидрогеология" в Геологическия институт на БАН доц. д-р Петър Гергинов и колегата му доц. д-р Димитър Антонов.
Използването им обаче преминава през вдигането на цената на водата поради естеството на добива им, има и опасност от трайно намаляване на количествата в населените места, които и към момента ги използват за водоснабдяване - например Североизточна България. В тази част на страната единственият възможен източник не само за питейно водоснабдяване, но и за напояване, и за промишлени цели са подземни води от дълбок водоносен хоризонт, които се експлоатират чрез дълбоки сондажи и помпи, захранвани от значително количество електроенергия. Затова в тези райони цената на водата е най-висока и в тях има значителен риск да се стигне до намаляване запасите от подземни води, посочиха учените.
За някои от общо 102-те общини с нарушено водоснабдяване обаче използването на подземните води може да се окаже единственото решение за трайно справяне с безводието. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 325 087 българи продължават да изпитват затруднения с достъпа до питейна вода, според справка на ВиК операторите на обособените територии за периода 2 - 8 септември.
Решаването на водната криза е свързано единствено с дългосрочни проучвателни, технически и социални решения, са категорични учените. Според тях в голяма част от тези дейности важна роля би играла силна действаща Национална геоложка служба, която да провежда проучвания в регионален и локален мащаб не само на геоложкия строеж на България, но и на подземните води. Учените посочват, че България е една от изключително малкото страни, в която към момента няма такава служба. Сега е стопирано изготвянето на Хидрогеоложка карта на България. През 90-те години на 20-и век бившият Комитет по геология е изпълнявал функциите на геоложка служба, като е започнал мащабна програма за изготвяне на такава карта. Тогава са били изготвени хидрогеоложки карти в мащаб 1:25 000 на около една четвърт от територията на България. Със закриването на Комитета и липсата на структура, която да го замести, тази изключително полезна дейност бе стопирана, коментираха учените.
Подземните води също са засегнати от климатичните промени. Засега в България се наблюдава снижаване на нивата в плитките водоносни хоризонти и намаляване на дебита на изворите, особено в карстови терени, като спадът е в порядъка на 20-27 на сто, посочват учените. Същевременно обаче на отделни места се наблюдава и увеличаване на нивата на плитките подземни води с до 68 на сто.
Средно за България за питейно-битово, промишлено водоснабдяване, производство на селскостопанска продукция се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, а за лични нужди от населението (кладенци в дворове) - 2 на сто, разказаха учените и допълниха, че това прави около 1,35 литра в секунда при наличност от 193 литра в секунда ресурс.
По данни на Европейската агенция по околна среда в границите на Европейския съюз 65 на сто от водата за питейни цели и 25 на сто за земеделски нужди се осигуряват от подземни води. От друга страна, данните от Second River Basin Management Plans (2016) EU-27 показват, че 9 на сто от подземните водни тела са в лошо количествено състояние, посочиха учените.
По данни на басейновите дирекции най-много подземни води са формирани в Дунавския район, най-ниски стойности на естествените ресурси са определени в Западнобеломорския. Най-съществена е ролята на подземните води в Североизточна България, Добруджа и Лудогорието.
Достъпни от инженерна гледна точка или с най-висока степен на използваемост са подземни води, които се акумулират в подземни водни тела, изградени от несвързани кватернерни и неогенски материали с относително по-плитко залягащи порови води (в крайдунавските низини - 39,3 на сто, в грабенови депресии (като Софийската или Подбалканските такива) - 35,3 на сто, и алувиалните наслаги на по-големите реки - 27,9 на сто). В тези райони са съсредоточени и повече населени места, промишлени предприятия и е развито селското стопанство, посочиха учените.