Тилда Суиндън е пред евнатазия, а Джулиан Мур я подкрепя във филма, който спечели във Венеция
На кинофестивала във Венеция голямата награда "Златен лъв" спечели новият филм на Педро Алмодовар "Съседната стая".
За първи път световноизвестният режисьор прави нещо само на английски, като това не е единствената разлика с предишните му произведения.
Според стандартите на автора това е изключително спокоен филм, главната тема на който даже не е любовта, както обикновено му се получава, а женско приятелство на фона на наближаващата смърт.
Пухкав, мек и неправдоподобно розов сняг вали над Ню Йорк - вероятно заради глобалните климатични изменения. Или защото Марта - някога легендарна военна кореспондентка във водещи медии, разбира, че вече няма шансове в битката с рака.
Експерименталното лечение се оказва неуспешно и тя разбира, че ще умре. А режисьорът Педро
Алмодовар все пак е от Испания, където на практика не вали сняг
След като е рискувал и е заснел своя първи филм на английски, то няма никакъв проблем да го направи в страната и града, където снегът е на особена почит.
Там той е особено красив, особено ако като главната героиня Марта го виждаш за последен път.
Всеки значим режисьор, какъвто без съмнение е Алмодовар,
прави поне по един филм за две големи теми - любовта и смъртта
Любовта винаги присъства във филмите му, макар че понякога на човек му се струва, че след "Говори с нея" (2002) на тази тема няма какво да се заснеме.
Към смъртта той подхожда различно - първо, например буквално се шегува като в един от най-ранните си филми "Матадорът" (1986), после стана по-сериозен във "Всичко за майка ми" и най-вече в "Болка и величие" (2019).
"Съседната стая" е филм, в който
няма нищо друго освен страх от смъртта и неговото чудотворно преодоляване
При това не благодарение на стоицизма или чувството за хумор (във филма на практика почти го няма, което за Алмодовар е нетипично), а заради съчувствието и емпатията. Горчивата елегия за смъртта пред очите ти се превръща в лирична ода за човешката дружба.
Основата за сценария е романът на американката Сигрид Нунес "Това, през което минаваш". Всъщност той има поне три филма, основани на чужди първоизточници - "Жива плът" (1997), "Кожата, в която живея" (2011) и "Хулиета" (2016). Прекрасна проза -
иронична, образна и сурова, в която
има повече вътрешно движение, отколкото външно
На практика режисьорът конструира бекграунда на двете героини - безименната разказвачка изведнъж се превъплъщава в писателка на име Ингрид (Джулиан Мур), а нейната умираща колежка и приятелка - в журналистка, работила в най-горещите точки на света (Тилда Суиндън, гаднярката вещица от "Хрониките на Нарния")
Алмодовар добавя допълнителни сюжетни линии, променя финала - властно, но не обидно за авторката на първоизточника на сюжета.
Така че Марта умира - неприятно и продължително. Решава да се откаже от последните сеанси терапия и си купува през даркнет "хапче за евтаназия".
Но за целта - както някога на героя от "Вкус на вишна", трябва асистент, който да помогне.
С дъщеря й отношенията са хладни, всички приятелки отказват да помогнат и тя се обръща към Ингрид, с която са се срещнали и разминали отдавна, но случайно пак се засичат.
Тя панически се бои от смъртта и дори е посветила на този страх последната си книга. Но няма какво да прави - в съседната стая е, когато става ясно всичко.
Затова двете се отправят в Уудсток, наемат къща в гората, в идилично и посвоему магическо място.