Акад. Георги Марков: И от самолет да го видя Пловдив, ще го позная
В регионалните приложения "Рестарт" на в. "24 часа" търсим хора, родени в съответния град, но които вече не живеят в него. Те разказват за родното си място с много любов, ясни спомени и, разбира се, за хората, които са останали там
Роден съм в Пловдив, но само на един месец мама ме е изпратила при баба и дядо в Калофер. Там са минали моите първи 7 години. Но много обичам Пловдив и винаги с хубаво го споменавам.
Майка ми е работила като акушерка в Калояново, а баща ми е служил на летището в Граф Игнатиево като инженер. Забелязали се на пловдивската гара в неделна вечер. Така че според мен има нещо съдбовно в събирането им като двойка.
В Пловдив живееше сестрата на моя дядо и част от моите роднини. Но това са ранни детски спомени от съботи и недели, в които сме им гостували. Част от тези семейни събирания имам запечатани на снимки.
Но и тогава, и сега, ме е впечатлявал Старият Пловдив. Защото,
когато дойдохме в София, бях много разочарован - та тук нямаше една стара възрожденска къща!
По-късно, през 70-те години, когато вече бях в БАН, помня, че работихме с различни регионални исторически музеи, включително и с пловдивския.
Имаше много конференции, особено за Съединението - често съм бил там именно по повод тържествените чествания на тази дата.
Сравнявам Пловдив с Велико Търново - мога да го видя от самолета и веднага ще го позная. Самата природа го е надарила и затова е много различен.
Пловдив е трябвало да стане столица на Санстефанска България
Моя приятелка пловдивчанка се шегува: "Ако Пловдив беше станал столица на България, дори без да е Санстефанска, щяхме да сложим една митница на Вакарел, че да му мислите вие, шопите, в София!"
Свидетелство за привлекателността на Пловдив са и много исторически личности, които са го посещавали. Тук княз Дондуков открива военното училище. Мария Луиза, която идва от императорска фамилия, неслучайно е погребана в католическата църква в града под тепетата.
Преди да дойде тук, е била и в Австрия, и в Германия, и във Франция, но се е влюбила в Пловдив. Фердинанд също често е идвал с нея тук. Княз Александър е харесвал Варна, затова е построил двореца "Евксиноград".
Знаменателно е идването на Жером-Адолф Бланки, френски икономист и привърженик на свободната търговия. През 1841 г. е изпратен да проучи положението в Западна България, след като властите потушават въстание на българите в Нишко и Пиротско.
След завръщането си публикува книгата "Пътуване из България през 1841 г.".