Богинята Ирини отново събира туристите в центъра на Пловдив (Снимки)
Мозайките са красили богатия дом на виден гражданин на Филипопол
Широка каменна настилка от римско време отвежда в богат дом на виден гражданин на Филипопол. Сред изящните мозайки се откроява образът на богинята на мира Ирини. Обектът в Археологическия подлез на Пловдив отново се радва на посетители, след като „Старинен Пловдив" го стопанисва. Преди това беше отдаден на концесия.
Това е импозантно жилище от IV век. Застлано е с многоцветни подови мозайки. Къщата вероятно е имала и богато архитектурно оформление, което не е запазено до наши дни.
Притежателят й е бил изключително състоятелен и влиятелен човек. За това напомнят две от ключовите помещения - залата за пиршества и приемната на собственика. Те са богато украсени. Оцелели са единствено изящните мозайки с флорални и геометрични фигури, а в центъра е изобразена богинята на мира Ирини. Оттам идва и наименованието на обекта, който заработи отново, след като приключи 20-годишната концесия и общината го предаде за стопанисване на „Старинен Пловдив".
Как са открити безценните мозайки?
През 80-те години на XX век археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (и двамата вече не са между нас) попадат на този обект при с разширението на тогавашния бул. „Георги Димитров", сега „Цар Борис Трети Обединител". Трябвало да се изгради пешеходен подлез и точно там мозайките се появяват. Голяма част са били изгребани от багерите, преди да успеят археолозите да ги спрат. Следва тяхната реставрация и експониране. Сградата е кръстена на богинята на мира заради самото изображение на Ирини, която в древността е езическо божество, но след това преминава и в християнската религия. Образът й е в източната част на жилището.
В западната има розета с кантарос - антична чаша за пиене на вино. Всички са изпълнени от многоцветен камък. А в образа на Ирини е използван и смалт (изкуствен камък).
Това е перистилна сграда - колонада, ограждаща вътрешен двор, около който са развити портици, настлани с мозайки. От тях се влиза в помещенията. Най на запад е оригиналният вход, оформен луксозно.
Мозайките в този обект са от два строителни периода. Най-ранните са в помещението за пиршества от втората половина на IV век. В центъра се издига осмостенно водно съоръжение - вероятно фонтан. Някои специалисти допускат, че може да е и баптистерий - място за извършване на кръщенета.
Има хипотеза, че в по-късния период сградата се е превърнала в резиденция на епископа. Неслучайно има улица, която свързва сградата „Ирини" с Епископската базилика, обяснява директорката на общинския институт проф. Елена Кантарева-Дечева.
По-късно - около V век, е настлана мозайката и във входното помещение на „Ирини".
Тя изобразява геометрични и растителни мотиви и е изключително многоцветна. Едно от паната много прилича на друго в Малката базилика на Филипопол, която също е от V век. Напълно вероятно е да са правени от едни и същи майстори. Учени допускат, че във Филипопол е имало утвърдена школа мозаисти.
Десетилетия мозайките бяха скрити от погледите на пловдивчани. През 2003 г. за първи път бяха реставрирани с помощта на тогавашния US посланик Джеймс Пардю и експонирани. Стопанисваха се от концесионер, но след изтичане на срока за особеното право на ползване общината си взе обекта. И той отново е отворен за посетители.
Пловдив кандидатства и получи одобрение от ЮНЕСКО през 2018 г. за вписването на римските мозайки в световното културно наследство. Но пътят до утвърждаването не е кратък, процедурите продължават.