Юлиян Попов зариби Перловската река – хванаха мряна и щипок
В рода на бившия екоминистър и автор на "24 часа" има земеделска и свещеническа традиция, а за да влезе в политиката, се отказа от британското си гражданство преди повече от 10 години
В Перловската река в София доказано вече плуват мрени и щипок, което може да се приеме за финал на иначе приетото и коментирано с усмивка обещание на Юлиян Попов от времето му като екоминистър.
С научна цел преди време рибите са били уловени в един от най-мръсните участъци на реката, която преминава през столицата. Сериозната част на тази история е, че той всъщност успя да мотивира кметове да започнат да възстановяват чистотата на няколко градски реки.
Един от най-влиятелните гласове в Европа по темата “Енергетика”. Непартийна фигура и експерт с висока компетентност. Така от ПП-ДБ лансираха своя избор за български еврокомисар Юлиян Попов. Той бе министър на околната среда и водите в кабинета на Николай Денков.
Всъщност Попов от години не спира да работи по проекти, свързани с институционално развитие, политики на околната среда, климат, енергетика и образование.
Роден е на 21 септември 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1994 г. живее в Лондон. Налага му се да се откаже от британското си гражданство, когато преди 11 години за първи път се сблъска с политиката у нас и стана екоминистър в служебното правителство на Марин Райков от март до май 2013 г.
Интересното за него е, че в рода му има две известни фигури от българската история - Никола Габровски и Георги Рафаилович. Освен това има и земеделска връзка - дядо, който е бил съратник на Стамболийски.
Така че при мен има земеделска, македонска и свещеническа традиция,
каза преди време пред “24 часа” Попов.
По линия на майка си пък двамата му сина, които са на 25 и 27 години, са наследници на род, дал на България двама премиери - Тодор Бурмов и Стоян Данев.
Когато за втори път получава покана да води Министерството на околната среда и водите, влиза с ясни цели и готови решения. Негов приоритет бе изработването на методика за определяне и картографиране на дюните по българското черноморско крайбрежие, която бе успешно одобрена.
Зае се и в изготвянето на законопроект, който да защитава природните гледки. И затова се припозна в проекта на “24 часа” “Гледки за споделяне”. Над 400 снимки изпратиха българите, а в края на миналата година най-красивите 50 фотографии влязоха в изложба.
Напълно сериозен, въпреки че повечето хора не го приеха така, той бе решен да зарибява Перловската река, която минава през центъра на София. Попов настоя и доказа, че е напълно възможно в нея да има риба, а и във всяка друга градска река, стига да бъдат изчистени.
Направи ли се това, екологичното състояние на цялата държава значително ще се подобри,
каза Попов в последното си интервю за “24 часа” през февруари.
Друга негова голяма гордост, докато беше министър, е, че за първи път България имаше собствен павилион с организирани 22 събития по време на конференцията на ООН за изменението на климата в Дубай. Там бяха представени различни части от българската индустрия, иновациите и стъпките на енергийния преход. Попов лично изнесе лекции на много високо равнище, както и се включихме като държава в гласуването на 10 декларации.
Освен това българският екип бе сериозно ангажиран и с преговорния процес, който се случва през позицията на ЕС. Сборът от всичко това направи България много видима, с гордост споделя Попов.
Именно тогава при българската група идва и председателят на IPCC Джим Скиа - Междуправителственият панел по изменение на климата към ООН. В резултат на разговори бе решено, че България ще бъде домакин на следващата 61-а сесия на панела в София, който се проведе в края на юли. Когато делегатите дойдоха в столицата, Попов следеше процеса, въпреки че вече не беше министър, но да бъдем домакини, бе договорено по негово време. Той изнесе няколко лекции, беше и модератор на част от събитията.
В средата на септември ще е ясно кога авторът на книги, който пише по широк кръг актуални теми, ще се яви на “изпита” пред Европейската комисия. Това, което ще научат за него в Брюксел е, че е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Преди да стане министър, Попов е председател на борда на Българското училище по политика и член на борда на Американския университет в България.
Юлиян Попов създава и първия български блог за актуални политически публикации.
Негови статии за европейска политика, разширяване на Европейския съюз, енергетика и устойчиво развитие са публикувани във водещи международни издания като Би Би Си, “Ал Джазира”, Financial Times, The Independent, EU Observer, European Voice, The Scotsman, Gazeta Wyborcha, Dziennik и др.