Българин води екипа, който демонстрира как ДНК може да се превърне в суперкомпютър
- Проф. Орлин Велев работи в САЩ, а синът му е инженер в екипа на ракетата Starship на SpaceX
- Технологията отваря вратата за съхраняване на огромно количество гигабайти за хилядолетия. Обработването на данни е било демонстрирано чрез шахматни задачи
Възможно ли е човешката ДНК, която съхранява огромно количество данни, да заработи с функции на компютър? Става въпрос за многократно съхраняване, извличане, изчисляване, изтриване или презаписване на данните, които използва ДНК. Прогрес в създаване на такава технология е демонстриран от екип изследователи от Университета в Северна Каролина и Университета Джон Хопкинс, и е публикуван в авторитетното сп. "Нейчър". Един от двамата старши ръководители на екипа е българин - проф. Орлин Велев.
Той е изтъкнат професор в Департамента по химично и биомолекулярно инженерство в щатския университет в Северна Каролина и работи по иновационни теми като нанотехнологии, наноматериали и микророботика.
Технологията има потенциал да съхранява огромно количество данни за хиляди години.
Така цялата информация, натрупана по време на развитието на
човешката цивилизация може да
се събере в обем колкото кутия за обувки,
дава пример проф. Орлин Велев. Можете да поставите данни за хиляда лаптопа в хранилище, базирано на ДНК, което е с размер на гума за молив, казва Албърт Кьонг, другият старши ръководител на проекта.
Системата може и да обработва данни. Това е било демонстрирано чрез
решаване на судоко и шахматни задачи
Основният проблем, който е решен е, че ДНК е доста нетрайна молекула, когато е извън жива клетка - трудно е да се манипулира и да се записва информация на нея. Точно тук е приносът на научния екип, воден от проф. Велев. Той е разработил мек полимерен материал, който действа като матрица, към която ДНК може да се прикрепи, стабилизира и манипулира с магнитно поле.
Новият материал се нарича дендриколоид
и може да задържа информация по-добре от "голата" ДНК и да издържи повече от 170 цикъла на дехидратация/рехидратация.
Всичко това може да отвори вратата не само към записване и четене на данни на ДНК, но и за бъдещи ДНК компютри и банки с данни с неограничени размери.
Орлин Велев е завършил Софийския университет през 1989 г. и защитава дисертация през 1996 г. След това се мести в САЩ и продължава разработките си в Държавния университет на Северна Каролина. Синът на Орлин и Анка Велеви - Орлин Велев Джуниър, пък води един от екипите от инженери, работещи по 120-метровия космически кораб Starship на компанията на Илон Мъск SpaceX.