Пенсиите да се вдигат с малко или осигуровката да расте, за да има пари за тях (Графики)
Вноската да нараства с 1% на 5 г., предвижда първият вариант. Сценарий №2 - швейцарското правило да отчита само инфлацията
Държавата трябва да ограничи щедростта си към пенсиите и те да растат с по-малък темп, като за целта трябва да се направят и реформи. Това е един от изводите в актюерския доклад на Националния осигурителен институт (НОИ), който е и първият от 2019-а насам. Това е един от важните за финансовата стабилност на страната документи, защото прави прогнози за осигурителната система до 2070 г.
Два сценария за намаляване на щедростта към пенсионерите предлагат експертите от НОИ.
Според първия осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 г. трябва да започне да се увеличава от началото на 2025 г. Идеята е това да става с един процентен пункт на всеки 5 г. Така тя трябва
да стигне 19,8% от осигурителния доход през 2045 г.
(Виж таблицата долу).
Тези хора обаче плащат и 5% осигурителна вноска за втора пенсия. Така реално, ако тя не бъде променена, общата им осигуровка ще е в размер на 24,8% от дохода им. Към това се добавят и осигуровките за здраве, болнични и безработица, които ще вдигнат общата тежест до 40 на сто от заплатата.
Ефектът от увеличението на пенсионната вноска ще се види още през 2025 г., като приходите в ДОО ще се вдигнат от 6,4 на 6,7% от БВП. Това е близо 1 милиард повече в бюджета на НОИ. А до 2070 г. ще нараснат до 7,7%.
В доклада се уточнява, че вдигането на размера на вноската е твърде непопулярно решение, което ще има неблагоприятни последици върху разполагаемите доходи на хората и върху конкурентоспособността на икономиката ни. Вместо това, посочват те, може да се търси по-добър баланс между социалнозащитната и осигурителната функция на ДОО, без да се пренебрегва адекватността на пенсиите.
Вторият алтернативен сценарий, който предлагат от НОИ, е за промяна на швейцарското правило, което сега е 50% от инфлацията и 50% от средния осигурителен доход. Актюерите са направили разчети, ако се отчитат само 100% от ръста на инфлацията.
Това ще доведе до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова дейност и ще намали разходите за пенсии и в средносрочен, и в дългосрочен план, пише в доклада.
През следващите години швейцарското правило ще дава все по-малък процент на осъвременяване на пенсиите, показват прогнозите. Причината е, че инфлацията пада. Ако тази година то доведе до 11% вдигане на пенсиите от 1 юли, догодина увеличението ще е 8,7%, през 2026 г. - 4,6%, а после ще продължи да намалява до 2,6% през 2070 г.
Увеличението ще е още по-скромно при промяна на формулата и ако тя отчита само инфлацията. Така според прогнозите през 2070-а пенсиите ще се вдигнат едва с 2%. (Виж инфографиката долу).
Дългосрочно броят на пенсионерите ще намалява, но заради застаряването на населението те ще стават все по-голям процент от общото население. През миналата година на всеки 100 осигурени се е падало да издържат 68 пенсионери, а през 2070 г. съотношението ще е 100 на 78.
Пенсиите и сега се плащат от данъците. Осигуровките за тях трябва да са над два пъти по-високи от сегашното си ниво, за да покриват разходите. Според сметката на актюерите за 2023 г.
осигуровките за пенсия е трябвало да са 37,5%, за да се издържа системата
В момента от заплатата се отделят 14,8% към фонд “Пенсии”, а още 5% отиват във втория стълб (за хората, родени след 1959 г., които биха били засегнати от предложенията на НОИ).
Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените и доходите им, както и на възрастовата структура. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни приходи в условията на COVID-19 и на по-големи приходи от косвени данъци в условията на висока инфлация създадоха допълнителни стимули да бъдат вземани политически решения, които доведоха до увеличение на разходите за пенсии и финансирането им чрез трансфери от централния бюджет, а не от осигурителни приходи, пишат актюерите от НОИ. Такива бяха бонусите от 60 лв., които се вкараха към всяка пенсия, но и се прибавят към всяка нова.
В дългосрочен план коефициентът на заместване на дохода ще намалее до около 43-44%, като през 2060 г. ще е 43,1%.
Експертите посочват няколко причини за това - включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера за хората, започнали работа след 1999 г., а не само за “златните” години. Самото швейцарско правило също ще дърпа пенсиите назад.
В доклада е пресметнато и намалението на държавната пенсия за хората с втора. Намалението не ги ощетява, защото те получават допълнително плащане и от втория стълб. Тази година намалението в пенсията от ДОО за хората, родени след 1959 г., е между 10 и 11%. Този процент ще нараства, достигайки до около 20% до 2040 г. и 25% до 2052 г., тъй като целият осигурителен стаж на лицата, които ще се пенсионират след 2040 г., ще обхваща периоди след 2001 г. с осигуряване в универсален пенсионен фонд, обясняват от НОИ.
Актюерите отбелязват, че основното предизвикателство през следващите години ще е не да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.
Припомнят, че до 2037 г. възрастта и стажът ще продължават да растат и
така по-малко хора ще имат достъп до пенсия
Затова прогнозират, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност ще намалява - от около 1 971 400 души през 2023 г. през 2070 г. те ще се свият до 1 677 800.
Експертите препоръчват да се прегледат някои съществуващи разпоредби, които водят до увеличаване на средната продължителност на получаване на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг период на осигуряване.
Според тях минималната пенсия трябва да се определя по начин, който защитава пенсионерите от изпадане в бедност, но също и ангажиране на другите системи за социална защита у нас. Препоръчват
да се направи и механизъм за определянето на тавана, който сега е 3400 лева
“Не бива да се пренебрегва и фактът, че максималният размер на пенсията не се актуализира толкова често, колкото останалите пенсии. Въвеждането на предвидимост в определянето и актуализирането му ще спомогне всички пенсионери да се възползват от съществуващия механизъм за осъвременяване на пенсиите”, пише още в доклада.