Тракийски храм от III в. пр. Хр. и средновековна църква над него – находките в Голямата могила на Пловдив (Снимки)
Керамика и кости от 10 вида животни са намерени, но не и погребения, което говори, че са извършвани ритуали, казва археологът Костадин Кисьов
Уникален тракийски храм от елинистическата епоха, изграден с мраморни квадри, речен камък и двускатен покрив, е гвоздеят от разкопките в Голямата могила край Пловдив. Тя се намира в район "Южен" и единствената запазена в територията на града с диаметър 70 метър и височина 12 метра.
Три години продължават проучванията, като в самото им начало беше открита църква от XII – XIII век с некропол около нея на върха на могилата.
"Тази година намерихме в източната периферия запазена пътна настилка, която е отвеждала към християнския храм. Тя е с дължина 5 метра и ширина 2 м, като е обслужвала самата църква", разясни археологът доц. Костадин Кисьов.
По думите му първоначално могилата е била издигната върху тракийски храм от III век преди Христа. Това съвпада с елинистическата епоха и кризата в нея, настъпила след смъртта на Александър Велики.
В продължение на две години археолозите проучват тази антична храмова постройка. Покривът й е двускатен с трегери, върху които са наредени гнайсови плочи. "По същия начин и сега в Родопите се покриват къщите. Предполагахме, че е гробница, но се оказа храмова постройка с дължина 10 метра. Тя се състои от две помещения. Източното е с квадратна форма и размери 4 на 4 метра. На нивото на пода, направен от трамбована глина и счукан бигор, бяха открити останки от обредни действия, но не и от погребения", обясни Кисьов.
Тази година са проучили западното помещение в храма. Двете са свързани с фронтон и вход. Врата не е имало. Западното е дълго шест метра и широко 2 метра. Покривът му също е изграден от трегери, покрити с гнайсови плочи.
"Констатирахме, че няма останки от никакви погребения – нито кремация, нито трупополагане. Налице са обаче доста счупена керамика, огнища и голям брой кости от над 10 вида животни. Това показва, че в този храм са извършвани ритуали", разказа Кисьов.
Зидовете на храма са запазени на височина 2,50 метра. Единствено покривната конструкция е разрушена от тежестта на могилния насип.
"Запазили сме целия строителен материал и може да бъде направена автентична възстановка на самия храм. Той е строен по технологии, характерен за тракийските племена в района одриси, беси и сапеи. Всички блокове от покрива са взимани по–ранна храмова сграда и тя се е намирала в околността на могилата. Оттам са набавяни прагови камъни, както и мраморни квадри, за да бъдат вложени в по–късния храм от III век преди Христа", смята доц. Кисьов.
Според него този храм е обслужвал населените места около Филипопол, тъй като се намира на пет–шест километра от античния град. В начина му на строителство няма влияние на никакви елински традиции.
Видът на изграждане показва, че траките са познавали строителните технологии. Трегерите на покрива например така са направени със суха спойка, че хем поддържат зидовете, хем и самите себе си. Използваната спойка не е случайна – пясък и глина в съотношение 2:1. Така тя става по–здрава от цимент, каза археологът.