Откриха съкровище от 500 древни монети в центъра на Пловдив
Това е археологически удар, в началото на разкопките беше намерен и надпис
Повече от 500 монети от различни епохи и златна заготовка за изработка на ювелирни изделия откри екипът на археолога Десислава Давидова при спасителни разкопки в частен имот в центъра на Пловдив. Там ще строи инвеститор и преди това е задължително да бъде извършено проучване.
Обектът е в историческата зона "Филипопол - Тримонциум - Пловдив", която представлява групов паметник на културата. Разположена е в непосредствена близост до Източната порта на Филипопол в подножието на Трихълмието.
Това е истински удар за изследователите, защото по-рано там беше открит и надпис, който епиграфът Николай Шаранков свързва с епохата на Северите.
Предполага се, че в римско време и късната античност там е имало търговски, а преди това занаятчийски помещения. Няма данни за жилищни сгради, съобщи в интервю за Радио Пловдив ръководителят на археологическите проучвания Десислава Давидова.
"На обекта се откриха части от две верижни помещения, които са свързани с античната улица, която е експонирана към Източната порта. Има и по-ранни културни пластове и находки, които са свързани преди идването на римляните на Балканите и преди организацията на провинция Тракия", обясни тя.
Откритите монети са предимно бронзови и доказват, че теренът е бил обитаван повече от 2500 години.
"Монетите подлежат на реставрация и не мога да кажа дали са само бронзови, защото понякога сребърните монети имат плътна патина и трудно могат да се идентифицират на терен", допълни археоложката.
Златната заготовка е намерена във вторична изкопана яма и предстои да бъде анализирана, тъй като обектът има множество напластявания.
"Заготовката категорично не е била за производство на монети. Вероятно е предназначена за разкрасяване и правене на някакъв вид бижута", смята Давидова.
Открит е и много керамичен материал от различни епохи.
"Имаме керамични съдове от края на 3-и - началото на 4-и век. Открихме и желязна лампа, което мен ме изненада, тъй като желязото е неустойчив материал и рядко се опазва", каза още ръководителката на разкопките.
При работата на терена археолозите са слезли на 6 и половина метра дълбочина. Открити са пристроявания от различни периоди. Най-много има между 2 и 6 век.
"Много пристроявания има, след което има ремонтни дейности, прекроявания на пространствата. В по-късните епохи има и две погребения. Пространството е използвано съобразно какво исторически е сполетяло града в различните епохи, защото е имало немалко нападения", обясни Давидова.
Тя припомни, че още в началото на разкопките беше намерен надпис. Предполага се, че той е от постамент за статуя, датиращ от времето на император Септимий Север.
Работата по обекта е била трудна, тъй като съвременният насип е нестабилен и археолозите са внимавали да не подкопаят къщите, които са в близост. Проучвателната дейност е продължила 25 дни.