Боледуването от COVID-19 вече протича леко, не е нужна тежка антивирусна терапия
Боледуването от COVID-19 вече протича леко, не е нужна тежка антивирусна терапия. Това каза пред БТА проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. По думите ѝ болестта протича с хрема, дразнеща кашлица, невисока температура – до 37,5 градуса, рядко пациентът губи обоняние. Сред по-възрастните хора се наблюдава и отпадналост. Колкото са по-възрастни хората, толкова по-тежко протича заболяването, особено ако страдат от хронично сърдечно или белодробно заболяване, диабет или са със затлъстяване, каза още тя.
Сред бременните инфекцията не протича по-тежко в сравнение с протичането сред останалата популация, каза още проф. Христова и допълни, че болестта не уврежда плода. Децата, заразени с коронавирусната инфекция, също леко понасят болестта.
В лечението на инфекцията има промени, тъй като за някои медикаменти се доказа, че не са ефективни. Разработиха се моноклонални антитела, но част от тях вече не могат да се използват, защото вирусът промени участъците на S-протеина, срещу които бяха изработени. Като цяло инфекцията протича леко, така че няма нужда от тежко антивирусно лечение, каза още проф. Христова и увери, че в болниците има достатъчно лекарства, ако са необходими.
COVID-19 постоянно ще „прави“ поне по две вълни на година, но те са много ниски в сравнение с пандемичните години, допълни проф. Христова. От началото на тази година досега има близо 6700 случая, спрямо над 17 хиляди случая за същия период на миналата година. В тези ниски нива периодично ще има повишаване и в момента сме свидетели точно на това, тъй като в последните няколко седмици броят на случаите се удвоява, добави тя. През изминалата отчетна седмица има 257 новорегистрирани случаи на инфекцията, а за тази седмица са 412, посочи още проф. Христова. Това е част от особеността на вируса и на нашия имунитет към него - когато вирусът прави мутации, така че да има някакво предимство и да му дават възможност по-лесно да се разпространява, а нашият имунитет постепенно отслабва и постепенно ставаме податливи.
Дори и при ваксинираните хора имунитетът спада, добави проф. Христова и поясни, че имунизираните хора са много добре защитени в първите шест месеца, а след това имунитетът им плавно намалява. По думите ѝ година след ваксинацията е добре хората отново да се ваксинират.
В началото на пандемията заразата беше от т.нар. див вирус, т.е. наскоро прескочил от животинското царство към нас, а ние бяхме напълно неподготвени и нямахме никакъв подлежащ имунитет. Инфекцията протичаше много тежко, засягайки долните дихателни пътища – бронхи, бронхиоли и паренхим на белия дроб, с висока смъртност. Сега всички имаме имунитет заради неколкократно имунизиране или заради преболедуване, или заради двете заедно, каза още тя. Масово хората имат антитела. Не всички антитела са защитни, но споменът от срещата с вируса се пази в Т-клетъчните паметови клетки. Лошото е, че вирусът се променя и имунитетът е непълен и ни пази частично, именно заради частичната промяна на вируса, допълни проф. Христова. Заради спадането на имунитета и промяната във вируса сме свидетели на повишаване на броя на болните. По думите ѝ другата причина е струпването на хора на едно място, сред които вирусът се предава при близък контакт.
По-рано днес проф. Христова каза, че по първоначални данни в страната ни вече се разпространяват щамове на варианта FLiRT на „Омикрон“. Вече не се налага карантина на болните, както и на контактните им лица, но проф. Христова препоръча дори и при леко протичане на болестта хората да останат в дома си, за да може организмът да се възстанови, а и за да не се разпространява заразата.