Пред телевизора ядем и дебелеем, независимо какво слагаме в устата си
Усещаме храната по-безвкусна, когато сме разсеяни и не гледаме какво има в чинията
Вечерята пред телевизора не се ползва с добра репутация по отношение на здравето. Този навик, който възниква в САЩ в началото на ХХ век, предизвиква в съзнанието образи на преработена храна, пълна със сол и добавки, която се яде най-често в скута ни, докато сме седнали на дивана.
Но какво би станало, ако изберем полезна храна, докато гледаме любимия си сериал? Може би си мислим, че да се наслаждаваме на разнообразни ястия, пълни със зеленчуци и пълнозърнести храни, е здравословен навик. Но дали самото стоене пред телевизора не отменя плюсовете на този добродетелен избор?
Учените отдавна знаят, че заобикалящата ни среда играе решаваща роля за начина ни на хранене. Има множество изследвания, които показват връзка между гледането на телевизия и по-високия риск от затлъстяване. На всичкото отгоре лентяйстването пред малкия екран обаче може да повлияе и на това колко ядем.
“Разсейването е една от водещите теории за това защо може да приемаме повече, докато се радваме на любимите си филмови актьори”, казва доцентката по комуникационни науки в Амстердамския университет Моник Алблас.
Това може да се дължи на факта, че
погълнати от завладяващ сюжет, отдаваме по-малко внимание на това какво слагаме в устата си,
така че не сме наясно с телесните сигнали, които ни казват, че сме сити. Така може да преядем, без дори да го осъзнаваме. Има и изследвания, които показват, че не помним какво сме яли, когато се храним пред телевизора, и ни е трудно да преценим точно количеството, което сме погълнали - т.е. тъпчем се ненужно.
Друга причина, поради която може да ядем повече по време на завладяващ сериал, е, че продуктите може да не са толкова вкусни в сравнение с моментите, когато сме концентрирани над чинията.
“Това е така, защото може да не получаваме толкова голямо удовлетворение от храната, когато сме разсеяни”, казва Флор ван Меер, изследователка и невроложка в катедрата по социална, организационна и икономическа психология на Лайденския университет в Нидерландия.
В качеството си на невролог Ван Меер е провела многобройни изследвания на дейността на човешкия мозък, когато се храним, докато сме залисани от различни дразнители. В едно от нейните проучвания участниците били разделени на две групи. В първата група доброволците трябвало да запомнят едно кратко число, докато се хранят, а тези във втората при същите условия трябвало да запаметят едно дълго. Тези с по-сложните цифри съобщили, че храната им е била по-малко сладка на вкус. При тях Ван Меер също така забелязала по-малка активност в частите на мозъка им, свързани с възприемането на вкуса.
“Ако не усещате вкуса на храната по същия начин, може да не сте толкова доволни и е по-вероятно да похапнете по-скоро след това”, казва тя.
“Съществува теория, според която хората винаги се опитват да постигнат хедонистична цел”, твърди Ван Меер.
Това означава, че очакваме да получим определено количество удоволствие и ако не го постигнем, го търсим другаде. Ако любимото ни шоу не оправдае очакванията ни, може да консумираме повече, за да компенсираме разочарованието си.
Емоционалното ни състояние също играе голяма роля за хранителното ни поведение
Други изследвания показват, че ако гледаме нещо, което ни радва, може да изберем по-малко хедонистични лакомства като шоколад или пуканки с масло в сравнение с нещо, което ни натъжава.
Проучванията показват, че излагането на реклами на продукти за ядене също може да накара хората да се хранят по-често. Най-голямо безпокойство у изследователите обаче предизвиква връзката между това и пристрастяването към ултрапреработени храни, което е свързано със затлъстяването и други заболявания, включително сърдечносъдови.
“Данните сочат, че дори
краткотрайното излагане на видеа за вредни лакомства може да накара децата да искат да ги консумират,
а повторното излагане да засили тяхното желание”, казва Фернанда Раубер, изследователка от Центъра за епидемиологични изследвания в областта на храненето и здравето към Университета на Сао Паулу в Бразилия.
Има няколко теории, които обясняват защо ядем повече, когато се храним пред телевизора. Но надеждните изследвания в тази област са изправени пред няколко предизвикателства. Учените често разчитат на хранителните дневници на хората, с които те проследяват собственото си поведение при гледане на телевизия, но доброволците често не съобщават за консумацията на нездравословни храни.
Изследователите също така се опитват да изучават хранителните навици на разсеяния човек в лабораторни условия. Но естеството на гледането на телевизия означава, че обикновено си почиваме у дома, така че опитите да се пресъздаде това в специални научни структури могат да се окажат предизвикателство.
“Методите на пряко наблюдение могат да доведат до отклонение от промяната на поведението, когато участниците променят хранителните си навици, знаейки, че са наблюдавани”, казва Раубер.