Как доброволци спасиха две къщи от изпепеляване при големия пожар край Невестино
Доброволци, организирани от IT предприемач, спасиха от опожаряване две обитаеми къщи при големия пожар край селата Илия и Църварица, община Невестино. Димитър Димитров води групата от деветима души с техника на фирмата му, които с риск за живота си "атакуваха" огъня. Вижте целия разказ на Димитров, който публикува в профила си във Фейсбук.
"На втория ден от пожара между селата Църварица и Илия станахме свидетели на човешка драма, която се случва при почти всеки голям пожар: пожарът стана върхов във високата част и се движеше бързо към две самотни къщи, разположени край шосето преди село Илия.
Собственикът на едната къща, млад човек, дотича до нас и развълнуван обясни, че огнените езици се движат към къщата му и вече се виждали високи пламъци. Точно в този момент духаше бурен вятър и обясних, че няма как да влезем в боровата гора срещу тази стихия. Човекът изглеждаше много нещастен и се затича обратно към къщата, за да предупреди съпругата си. Последвахме го, за да преценим ситуацията. Склонът от страната на тези две къщи беше откъм подветрената страна и ситуацията не беше непосредствено опасна, фронтът на пожара беше на около сто метра над двете къщи и напредваше низово към тях. Моите колеги са изключително мотивирани и искаха да ударим фронта в гората веднага, но теренът беше изключително тежък и внезапен порив на вятъра би ни изненадал с върхов пожар и невъзможност за бързо отстъпление.
Оставих хората си (осем човека) на шосето и се затичах към гората над къщата, за да преценя ситуацията. Да, опасенията ми се потвърдиха: сухата борова гора гореше интензивно, огнените езици се катереха по боровете и на отделни места достигаха чак до високите им корони. Не беше безопасно да остана там и започнах да се спускам надолу. В края на гората, до самата къща, хората бяха приготвили няколко кофи с вода, виждаше се стар градински маркуч, само няколко метра, приготвен... Тези приготовления изглеждаха абсурдно жалки на фона на стихията. Все едно някой да е приготвил брадва срещу наближаващ танков батальон, разгърнат в боен ред. Безпомощност – едно от най-тъжните човешки състояния. Вървях умислен надолу, бавно – нямаше за какво да бързам, с наведена глава, когато женски глас иззад оградата ме събуди от това състояние:
- Благодаря за всичко, което правите!
Стопанката на къщата вече беше чула, че няма да пусна хората си в гората и беше наблюдавала как отивам да проверя ситуацията. Вероятно ме беше наблюдавала внимателно как излизам от храсталака и беше прочела по изражението ми, че къщата им е обречена.
Думите й кънтяха като ехо в главата ми. Сблъсквал съм се с чудовищна неблагодарност, мога да напиша хиляди страници истории за неблагодарни. Не хора, а биологичен отпадък. Аз току що бях показал, че няма да спася къщата, но тя беше намерила сили да ми благодари, че все пак съм дошъл да погледна. Забързах се, а тези думи бушуваха в мен и предизвикваха все по-силен резонанс. Хората ми ме също ме гледаха внимателно и очакваха да произнеса присъдата. Извиках:
- Бързо! Всички налични шлангове да дойдат тук! Цистерната (8000 литра цистерна, разположена в центъра на селото) да тръгва насам! Преместете машините и отворете място за цистерната! Да влезе в двора, максимално близо до гората! Пригответе и гръбните пръскачки!
Моята "пехота" не чакаше и секунда. Носехме стотици метри шлангове за горски пожари с най-добро качество, старателно подготвени в нощта между двете битки, всеки имаше радиостанция и координацията беше оптимална. Цистерната пристигна точно когато и двете линии паралелно бяха достигнали фронта на пожара. Мощната помпа заработи и живителната течност изпълни шланговете. Ударихме фронта с пълна мощ и започнахме да го ликвидираме едновременно по двата фланга. Още и още шлангове се придвижваха към двете точки и работата вървеше бързо, а двама човека с гръбни пръскачки обхождаха систематично увеличаваща дължината си потушена зона и ликвидираха малки възобновени огнища.
Битката продължи от 14:40 до 21:00. Ако сега погледнете от въздуха тази зона, ще видите как всичко от едната страна на шосето е унищожено от огнената стихия с изключение на две къщи и "остров" от няколко декара гъста борова гора. И ако си мислите, че силата, която е спряла стихията насред това буре с барут са деветима доброволци, ще сгрешите. Спряха я онези думи: „Благодаря за всичко, което правите!"
Нашето общество е всекидневен свидетел на абсурдно отношение към медици, полицаи и дори пожарникари. Случвало се е всички да ме дърпат и да ми крещят "спаси моята къща!". Когато животът ни удари с онова ужасно чувство на безпомощност, трябва да осъзнаем, че не сме по-силни от Природата, нито от Смъртта. И трябва да бъдем смирени. Спомнете си за вълшебните думички, които сте научили в детството си и не се колебайте да ги изричате!"