90-годишната Мара Белева: Дарих в БЧК за изгубилите дома си в огъня - там няма да излъжат хората
Знам какво е да останеш само с дрехите на гърба си, казва жената, отделила 50 лева от минималната си пенсия
Най-дългогодишната доброволка на БЧК - 90-годишната Мара Белева от Кърджали, е първата дарителка в кампанията за набиране на помощи за пострадалите при пожарите в средата на юли. Възрастната жена отдели 50 лева от минималната пенсия, която получава.
"Като видях кадрите по телевизиите и мъката на тези хора, останали без дом, се разплаках. Тогава реших, че трябва да направя нещо за тях. Взех 50 лева и отидох в канцеларията на Червения кръст в Кърджали", разказва Мара Белева. Пенсията, която тя получава, е 580 лева. Въпреки че сумата е малка и за старицата е трудно да пести, тя винаги има "заделени настрана пари".
"Въобще не се замислих. Малка ми е пенсията, но не е важно каква пенсия получаваш, а как си харчиш парите
В подобна ситуация пострадалите имат нужда от всичко. Няма как да отида на място и да им помагам, единственото, което можех да направя, е да даря пари", каза възрастната жена.
Тя занесла левчетата в офиса на благотворителната организация, защото нямало как сама да направи банков превод, а и не можела да пуска есемеси.
"Дадох парите на Червения кръст, защото вярвам на хората, които работят там. Те никога няма да излъжат и винаги са готови да се притекат на помощ", казва Мара Белева. Тя се надява, че със скромната сума, която е дарила, ще бъде в помощ на пострадалите при пожарите.
"Знам какво е да останеш без дом и само с дрехите на гърба си", твърди старицата.
Тя също е била в подобна ситуация преди 80 г. Семейството й е от Беломорска Тракия
След Балканската война предшествениците са принудени да напуснат родните си места и да се заселят в Източните Родопи.
"Дошли са в България само с дрехите на гърба си. Не са успели да вземат нищо", твърди старицата.
Когато в началото на 40-те години на миналия век териториите на днешна Северна Гърция са присъединени към България, семейството на Мара Белева се завръща в родния си край.
"Причината беше баба ми Чонка. Още като махнаха границата, тя молеше баща ми да се върнем в родното ни село Къзлар. Казваше, че там са погребани баща му, братчето му, сестра му", спомня си кърджалийката. Семейството се завръща в Северна Гърция, а баща е мобилизиран на фронта в Унгария.
"В края на войната пак се върнахме в
България. Мама събра най-необходимото и го натовари на волска кола
и потеглихме. Минахме през прохода Маказа и стигнахме в покрайнините на Момчилград. Там видяхме как край нас мина един войник с оръфан шинел да върви към Гърция. Голямата ми сестра, все едно Господ я накара да го направи, извика "татко".
Войникът вече беше отминал, но се върна обратно и се оказа, че е баща ни. Той тръгнал да ни търси в Гърция", разказва Мара Белева. Семейството стига до Момчилград, където ги посрещат доброволци на Червения кръст.
"На площада имаше казани с топла храна, а млади момичета посрещаха гладните и изтощени бежанци", спомня си старицата. Това е първата среща с доброволците на хуманитарната организация. Малката Мара не може да откъсне очи от белите касинки с червен кръст, които носят момичетата.
"Още тогава реших, че и аз искам да стана доброволка и да помагам на хората в нужда", твърди Мара. Мечтата се сбъдва скоро. Семейството се установява в хасковското село Маслиново. През зимата Червеният кръст организира курс по първа помощ. Мара, въпреки че е дете, веднага се записва.
"През онези години се жънеше със сърпове и паламарки и често ставаха инциденти. Трябваше да има подготвени хора, за да помагат при необходимост", казва доброволката.
Няколко месеца след като преминава през курса, Мара Белева прилага наученото на практика. Жена от селото е ухапана от змия, докато разсажда тютюн. Пристяга с кърпа ухапания крак и остава до пострадалата до пристигането на линейка от Хасково.
"Бяха бедни години. Живеехме в сградата на старото училище, която имаше две стаи. Нямахме дори печка, а се топлехме с баджа (огнище - б.а.)", спомня си старицата. През 1952 г. тя започва работа като работничка в "Тютюнева промишленост" в Кърджали, където остава повече от 20 г.
Междувременно завършва вечерна гимназия и участва в обучения, организирани от Червения кръст
Записва се и в санитарната дружинка на предприятието. Спомня си случай на бременна тютюноработничка, която получава кръвоизлив и започва преждевременно раждане.
Мара и нейните доброволки от дружинката успяват да помогнат до пристигането на линейката, а после хеликоптер транспортира пострадалата до София.
"Всичко приключи благополучно за новороденото и за родилката. Днес тогавашното бебе е лекар в Америка", разказва Белева. Освен че участва в санитарната дружинка, тя се присъединява към доброволците, които носят храна по кварталите на болни и възрастни.
"По това време БЧК беше единствената организация, която помагаше безвъзмездно", казва Белева. През живота си тя е работила различни професии, но неизменно остава доброволец в БЧК. Повече от 30 г. е била кръводарител.
През 2008 г. Мара Белева преминава обучение по програмата "Домашен помощник" и става част от "Екип 254".
Грижи се за 15 възрастни хора
Посещава ги по домовете им, пазарува храна и лекарства. През 2014 г. доброволката е наградена със златен медал за активната дейност в БЧК. Тя обаче е по-доволна, че вече има много млади доброволци.
"За съжаление, възрастта ми вече не позволява да помагам на хората. Доскоро се грижех за дръвчетата край блока, но вече и това не мога да правя. Гордея се, че съм част от благородна организация, каквато е БЧК", признава най-дългогодишната доброволка Мара Белева.