Не съм нито много възхитен, нито пък скандализиран от откриването на Олимпийските игри
Не съм нито много възхитен, нито пък скандализиран от откриването на Олимпийските игри. Просто си мислех, че съм виждал всичко нощем, на Лъвов мост. Явно не съм:-) Тестването на границите е основен двигател на европейското развитие. Не само в изкуството, но особено там. От късната Античност, през Ренесанса и Модернизма, до постмодерните времена. Но има нещо друго, което смятам за особено интересно в реакциите. Това е разчитането на символите. Когато не достига обща култура, или пък самите символи не са категорични, не са шаблон или ясно клише, настъпва вакханическия пир на интерпретациите. Дали е тайната вечеря, дали е пир на боговете... а може да е и войнишко изпращане в Ломско. На такова също съм виждал жени с бради.
Режисьорът Тома Джоли щедро ни затрупа с категорични световни символи, най-вече с френска адресна регистария, но имаше и двусмислени. Точно те породиха крайните реакции. Например конникът, бледият ездач на Апокалипсиса, може да е какво ли не. И съответно прочетох какви ли не интерпретации. Но, както го приписват Фройд - понякога пурата е просто пура. Ето и български пример: титаничният Никола Фурнаджиев си отиде без да отговори кои точно са "кървавите конници" от знаменитото стихотворение. Ето го самото него, прекрасно не само заради гениалността на автора, но и с двусмислието си:
КОННИЦИ
На Ангел Каралийчев
Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!
Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.
Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.
Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!
Е, можете ли със сигурност да кажете кои са тези "братя над бездни надвесени"? Кои точно участници в метежния септември 1923 е визирал авторът? Допълнително объркване внася и посвещението на Ангел Карайличев, приятелят на Фурнаджиев, цял живот стоял възможно най-далеч от политиката.
Но да се върнем в същинска Европа - разсъждавам по тези теми в деня, когато когато Хенри Осми се жени за пети път, което е и пета поредна победа на надеждата над здравия разум. Петата му съпруга, Катрин Хауръд е първа братовчедка на втората му съпруга - Ан Болейн. За да ознаменува събитието по подобаващ начин, същия ден той отрязва главата и на най-верния си съветник - Томас Кромуел. Катрин Хауърд е обезглавена две години по-късно, точно както и братовчедка ѝ - Ан. Изобщо: WED, BEHEAD, REPEAD!
Интересното е, че пробвайки границите на търпение на папата, Хенри Осми е принуден да създаде цяла нова църква (англиканската), с която да официализира правото си на лична олимпиада по женене и рязане на глави.
464 години оттогава! "Страшно е, майко, и весело"
(от "Фейсбук")