Полезните идиоти и репелентът за вредните политически насекоми
Терминът „полезен идиот" в политиката съществува повече от век, и се отнася най-общо до хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. В последно време определението има по-широко значение, което включва и други хора, особено тези, които се изявяват като поддръжници на зла кауза, за която наивно вярват, че е добра.
Струва ми се, че появата на „Величие" в парламентарния ни живот плътно се приближава към въпросния термин. И то не само чрез изявите на своите лидери, а най-вече със съществуването на тези, „които са им гласували". А при подходящо, в лошия смисъл на думата стечение на обстоятелствата, това може да се окаже ужасен проблем.
Четох някъде, че около 8% по света вярват, че Земята е плоска. Има и такива, които са напълно убедени, че американците не са кацали на Луната, трети, че изворчета в двора на манастира лекуват неизличими болести и ходят при врачки за разваляне на черна магия срещу 500 лева.
Те не пречат на никого, освен на себе си. Общо взето, всеки има право да бъде идиот. Но когато по силата на демократичните традиции тези хора започнат да определят, макар и в малка част бъдещето на страната ти, особено в тежка криза, и когато то естествено засяга и теб, и огромни части от обществото, нещата започват да изглеждат не толкова невинно-безопасни.
Не зная доколко ще се окаже вярно, но утре на практика ключовият въпрос дали ще имаме мнозинство за правителство ще се реши именно от представителите в парламента на една лумпенизирана, свръхпопулистка, безидейна, хаотична, случайна партия, обладана от смесица от конспирации, патриотарщина и сив бизнес, и която всъщност е олицетворение на всичко, против което поне на теория се борят останалите „системни" партии.
Но кои всъщност са полезните идиоти? По навик сме готови да посочим онези, които са начело на тая груба палячовщина. Но не са те, народът е казал: „Не е луд, който яде баницата..." Полезните идиоти са тези, които наивно вярват, заради едни идиотски монолози в ютюб и по социалните мрежи, че техните „довереници" ще ликвидират корупцията, ще накажат крадците, ще построят Белене, ще върнат величието на „България на три морета".
Но и те е са главните виновници. Да отидем по-нататък. Нивата на полезните идиоти орат, торят и засяват тези, които казват „всички са маскари, майната им", изразено в катастрофално ниската избирателна активност. Или иначе казано, отвратителните изпъкват тогава, когато отвратените и „добрите хора" простото не правят нищо. А защо отвратените станаха толкова много – отговорът ви е известен. Просто погледнете парламента през последните няколко години. Стигна се до абсурда вместо да приемат резултатите от поредните избори, политическите елити да карат хората да гласуват отново и отново, докато резултатите им се харесат.
Та идиотията е малко като змийската отрова – в минимални дози може дори да лекува, в по-големи – направо убива.
А у нас взе да става опасно. Невнятни лумпенизирани и популистки партийти винаги е имало и сме се напатили от полята на някои от тях, като златните пръсти примерно. Но не и в такъв мащаб. Сега има разни величия, възраждания, чалга фенове на президентски републики, които на практика определят политическия пейзаж. И най-нелепите от тях са на ръба да ни пратят или не отново на избори, или с гласа си да решават съдбата на основни закони, от които зависи развитието на страната ни в буквалния смисъл на думата.
Затова - може да е болезнено, но щом сте я докарали дотук, ще гласувате така, че бъдещото правителство да не зависи от гласа на маргиналните полезни идиоти. Това е репелентът за вредните политически насекоми. И в парламента, и пред урните.