10 000 долара награда за главата на киберполицай №1 обявил хакерът “Емил Кюлев”
- Теодор Илиев, който се крие зад псевдонима, бе задържан в петък
- Ударил общо 35 институции и компании
10 000 долара награда за главата на шефа на дирекция “Киберпрестъпност” в ГДБОП Владимир Димитров. Тази обява публикува през 2020 хакерът Теодор Илиев, смятан за човека зад псевдонима “Емил Кюлев”. 21-годишният младеж бе заловен в петък и обвинен в множество компютърни престъпления. Самият той преди ареста си пускаше периодично съобщения, че въвежда такса “Дигитално спокойствие”. Искаше пари, за да не разпространява хакнати бази данни. Плащанията приемаше в биткойни.
Не е ясно каква е конкретната причина “Емил Кюлев” да набележи Димитров. Обявата бе публикувана в хакерски форум. По това време ГДБОП вече разследваше някои от хакванията на “Емил Кюлев”. Сред тях попадат източени бази данни на застрахователи, държавни институции, банка, спедиторски компании и други. Бе създал и сайт на своята “Държавна агенция по дигитално спокойствие”. Той обаче бе свален от ГДБОП, което може и да е било причината “Емил Кюлев” да се ядоса и да пусне обявата. Засега хакерът не е обвинен за нея.
През 2022 година пък стана ясно кой се крие зад псевдонима. Тогава се разбра, че това е 19-годишният младеж Теодор Илиев. Той бе нашумял и с изнудването на Алексей Петров. Твърдеше, че е хакнал близка до бизнесмена компания. Интересното е, че Илиев няма такова обвинение, а и от самото дружество отрекоха. Въпреки това казусът с Петров и хакера стигна дори до парламента. Бе обсъждан във временната комисия за сигурността на машинния вот в 49-ото НС. Тогава депутатите изслушваха ютюбъра Станислав Цанов. Той трябвало да прави интервю с “Емил Кюлев”. Няколко минути преди въпросния запис момчето просто изчезна. И когато му писах, не получаваше съобщенията ми (нямало две тикчета, че съобщението е стигнало до реципиента - б.а.). Десетина минути преди записа ние се уговаряме, стигаме до минутата на записа, казвам му “готов ли си да записваме” и изчезна. Просто никога повече не ми отговори този човек. Никога повече не се свърза с мен и, нали... с някакви данни. Този човек просто се изпари. И на следващия ден - между другото това не съм го казвал в клипа, на следващия ден аз отивам при г-н Алексей Петров и оттам идва репликата “нали видя, че го срещна товарният влак”. Аз не съм видял, но знам, че той изчезна. Просто не се осъществи разговорът, който трябваше да имаме.
Смята се, че заради заплахите, които отправял към Петров, Илиев се скрил в Сърбия. Дали се е прибрал веднага след убийството на бившата барета през август м.г. или след това, не е ясно.
Още преди да се захване с Алексей Петров обаче, младежът бе станал известен. През 2020 година той поиска 21 хил. лв. в биткойни, за да не пусне публично източена база данни на голяма спедиторска компания. Поддържал контакт с нейния собственик по мейл. Само дни след това за хакването на базата данни бе арестуван и обвинен пловдивчанинът Даниел Ганчев - Insta- killa. Той се призна за виновен и получи условна присъда.
Арестът му обаче ядоса “Емил Кюлев”, който вдигна мизата на 37 000 лв. Не е ясно дали той само е разполагал с хакнатата от Instakilla база данни, заедно са ударили компанията или всеки е пробил системата независимо от другия. Факт е обаче, че днес “Емил Кюлев” има обвинение за компютърно престъпление и за действия срещу тази компания.
На 8 януари 2021 г. “Емил Кюлев” отново напомни за себе си. Пусна следното съобщение: Освободете Николай Банев (олигарха с обвинение за източването на редица предприятия и пране на пари) до 3 дни, да не забравяме, че държа 70% от българския застрахователен сектор в голите си ръце. И имайте предвид, че от решението ви зависи цял икономически сектор ;), написа той тогава. Адвокатът на Банев - Христо Ботев, отрече клиентът му да има нещо общо с искането на хакера. А самият Банев излезе от килията през юни 2021 г.
Младежът е подведен под отговорност за общо 35 хаквания. Те са осъществени от 22 март 2020 г. до януари 2024. Най-честите му жертви действително са различни застрахователни компании. В съда се разбра, че младежът хакнал разработчик на софтуер, който компаниите ползвали. Така се сдобил с базите данни на застрахователите. Хаквал обаче е и бази данни на медии, както и на няколко държавни институции. Сред ударите, за които прокуратурата го е подвела под отговорност, личи и такъв срещу голяма банка. Обвинен е не само за копиранието на информация от тях, но и затова, че е “унищожил или повредил чуждо имущество – бази данни”.
Преди ареста на Теодор Илиев имаше няколко акции, свързани с разследването срещу него. При тях са събирани доказателства за дейността му. Така се стига и до 28 юни, когато младежът е задържан. Заедно с него са арестувани още няколко души, сред тях и Instakilla. Те обаче са пуснати без обвинения.
Самият Ганчев е посочил, че зад псевдонима “Емил Кюлев” най-вероятно се крие Теодор Илиев. По време на мярката за неотклонение на Илиев стана и ясно, че Ганчев се срещнал с представител на хакната компания. Взел от него 40 000 лв. в брой, а след това превел същата сума, но в биткойни, на “Кюлев”.
В криптопортфейла на Илиев имало биткойни за над 800 000 долара. Предполага се, че са от изнудвания. Средствата минавали през специална програма, която правела множество трансфери, и така изпирала криптоактивите, обясни съдът.
Самият Илиев е хванат в кабинет, в който имало закачен портрет на руския президент Владимир Путин. При задържането си младежът започнал да възхвалява както него, така и Русия. Държал се нагло, а преди това опитал да унищожи лаптоп, който хвърлил от прозореца. На машината, както и на други иззети устройства, са назначени експертизи.
В съда Илиев посочи, че не разбира в какво е обвинен. Младежът каза, че има само начално образование. В крайна сметка стана ясно, че е учил до 9-и клас. Отрече да е хаквал когото и да било и поиска да излезе от ареста. Магистратите обаче посочиха, че има достатъчно данни именно той да е човекът зад псевдонима “Емил Кюлев”. От всички 35 хаквания само за 2 нямало данни той да е авторът - на банката и на още една компания. Затова съдът остави Илиев в ареста. Той може да обжалва на 9 юли.