Българка се върна от Германия, за да учи децата как се правят плъсти в Пловдив
Светлана Кампс показва своя юрта на национална изложба в Етнографския музей
Със съпруга си купили стара къща в родопско село, където гледат овце
Българката Светлана Кампс, която от 30 години живее в Германия, показва своя юрта на националната изложба “Българските плъсти – послание от древността” в Пловдив. Експозицията е в рамките на Седмицата на традиционните занаяти, която се провежда в Регионалния етнографски музей и може да се види до края на месеца.
“Аз съм от Варна и заедно със съпруга ми Щефан решихме да се завърнем в България. Купихме си стара къща в родопското село Косово, която възстановихме и създадохме работилница за плъстене” , разказва Светлана. Според нея занаятът е много специфичен и дава възможност за творчество.
“Най-напред вълната се изпира, после се изпарва и сресва. След това започва нанасянето на вода и сапун върху нея. Постепенно се получава много здраво сплъстяване. Когато изделието стане готово, се дърпа - в миналото е правено от коне, а сега от хора. Получените предмети са много здрави и функционални, обяснява Светлана.
“По професия съм преводач, но може да се каже, че плъстенето стана мое призвание. В Германия на тази тема защитих дипломна работа и започнах да преподавам на деца. В Мюнхен има две български училища и част от учениците започнаха да изучават плъстене”, споделя тя. В с. Косово, където със съпруга си смятат да живеят през по-голямата част от годината, вече са започнали да обучават деца на този древен занаят. За да затворят цикъла, купили 4 овце, които отглеждат за вълна.
Все повече жители на Стария континент търсят и купуват плъстени изделия. Най-много са от скандинавските страни, тъй като дрехите и постелките от плъсти са с много добри изолационни свойства и са особено полезни през студените месеци. От плъсти
се правят килими, сака, пуловери, колани
и други изделия.
Светлана е много благодарна на унгарския изследовател и университетски преподавател Ищван Видак, с когото се запознава по време на изложба в Германия. Той я е насърчил да се занимава с плъстене.
Самият Ищван също е в Пловдив, за да участва в изложбата на плъстите. Унгарецът и Светлана Кампс изработиха плъстен килим. Според обичая му направиха
наричане с кобилешко мляко
Двамата пожелаха здраве и дълъг живот на майсторите и собствениците на плъстите. След това отправиха традиционния призив към молците да стоят далече от изделията, за да имат те дълъг живот.
“Националната изложба, която организираме, цели да представи на широката публика този древен занаят, оцелял във времето и съхранен до днес да го популяризира у нас и в чужбина, и да спомогне за възраждането на стародавната традиция”, разказва Грозделина Георгиева-Саватинова, уредник на Етнографския музей в Пловдив.
Изработването на изделия от нетъкан текстил плъсти е традиционен български занаят, чиито корени могат да бъдат открити в далечното минало. Най-ранното сведение за плъстени изделия е
в старобългарските писмени паметници от Х-ХІ в.
Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества, още в далечни времена българите ги употребяват за постелки, за езда на коне без седло и за строеж на палатки юрти при поход. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода леката вълна плува, а вече намокрена, поради особената си структура много бързо се отцежда.
В средата на миналия век този начин на изработване на килими и други изделия е бил на изчезване. Спасен е благодарение на големия изследовател Райко Сефтерски, вече покойник. Той започва да се интересува от този занаят, да издирва плъстени изделия, среща се с все още живи тогава майстори. Постепенно интересът към плъстенето се възражда.
“В България този занаят е бил застъпен в няколко района и най-вече в Копривщица. Майстори от този град са били чакани в много населени места и хората са плащали сериозни пари за стоките им”, разказва уредничката.
Плъстари е имало също в Елхово, Тополово, Ямбол, Сливен и Видин. В българския плъстен килим винаги има централен мотив, изобразяващ слънцето, розета или цветен елемент.
“През последните години все повече деца проявяват интерес към плъстарството. Майсторки като Спаска Гюргакева и Пенка Ставрева например изработват много хубави неща и обучават млади хора. На изложбата в момента 35 производители показват своите изделия”, заяви Грозделина Георгиева-Саватинова. Самата тя с удоволствие си купува плъстени дрехи.
Вдъхновителят на Светлана - унгарецът Ищван Видак, и съпругата му Мари Над са
част от авангарда на “номадското поколение”,
което се изявява в началото на 70-те години на миналия век. Те започват своята мисия в Гьодьольо с програма за обновление на народното изкуство. Обикаляйки от село на село, те постоянно изследват, разработват и преподават наследството на предците. Двамата са пионери в обучението по плъсти в Унгария и чужбина и имат издадени 28 книги.
“Бях приятно изненадан от изделията, които видях в България. Те са сред най-привлекателните в света със своите ярки цветове, изображения на слънцето, богати орнаменти и композиции. Този древен занаят трябва да бъде съхранен и предаден за поколенията”, казва Видак.
Той обикаля страните, в които плъстарството е най-развито - Монголия, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Турция. Остава обаче изумен още при първото си идване в България през далечната 1984 г. Посещава Копривщица, където разглежда запазени плъстени килими на 150-200 години, и остава изумен от тяхната красота и изящество.