Каква е избирателната система в Гърция, която Борисов даде за пример при Румен Радев?
По време на консултациите при президента Румен Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново постави въпроса за смяна на избирателната система. При сегашната се взимат мандати от големите партии и се дават на малките, което възпрепятства сглобяването на управляващо мнозинство, което е причината за недоволството на Борисов.
Не за първи път лидерът на ГЕРБ даде пример с Гърция, където десетилетия наред действа различен принцип. Там има избирателна система, която след деня на вота силно наклонява везните в полза на партията, събрала най-много гласове, колкото и да са те. Въпросната система е известна като полупропорционално представителство или подсилена пропорционална система.
При този вид основното е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят чак след като крайните резултати са ясни. В продължение на дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина, което означава, че избирателите гласуваха само за 250, а победителите технически получаваха останалите 50.
Целта при подобна система е сформирането на стабилно мнозинство, даващо на победителя предимство да управлява, дори когато е събрал само една трета от всички места.
Така беше от 1974 г. до 2016 г., когато управляващата крайна левица SYRIZA-ANEL промени избирателния закон. Въведена беше чисто пропорционална система, каквато действа в България, с минимален праг от 3% от валидните гласове за попадане в парламента.
Важно уточнение при този закон е, че той влиза в сила не на следващите, а на по-следващите избори, за да се гарантира, че управляващите не пренаписват закона в своя полза.
От това се възползва "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 г. върна повечето от елементите на старата система със закон от 2020 г. Отново с условието да влязат в сила на по-следващите избори.
Така през май 2023 г. общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до раздробен парламент и партиите не успяха да се договорят за съставяне на правителство. Известна заслуга за това има и Мицотакис, защото популярността на партията му бе достатъчно висока, за да се предприеме риска да вкара страната веднага в предсрочни избори - но вече по правилата, променени от "Нова демокрация".
Новото, което наподобява старото, е, че бонусът депутати не е от 50 души както преди, а зависи от преднината на победителя. Събралият поне 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин процент от гласовете над тези 25% се дава по още един депутат. При събрани поне 40%, получава и максималния бонус от 50 депутати.
След определянето на крайния бонус пропорционално се разпределят останалите места, като това може да са 250 (ако една партия е събрала поне 40% от гласовете на изборите) или пълният набор от 300, ако нито една партия не е прекрачила бонусния праг от 25%.
Резултатът е, че "Нова демокрация" получи 40.56% от гласовете, които с бонуса ѝ донесоха 158 - депутати - достатъчно над прага за мнозинство от 151.
Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати (при предишната система имаше 20.07% и 71. представители, т.е. в голяма степен благодарение на промяната изгуби 24 депутати)
ПАСОК (традиционната левица) стана трета с близо 12% и 32 места (същият ефект - резултатът през май бе 11.46% и 41 депутати, а през юни дори при по-добрите 11.84% от гласовете изгуби 9 депутати), пише "Дневник".
Още три партии преминаха бариерата с между 8 и 21 депутати.
Избирателната активност в страната беше 54%, където гласуването е задължително, но при неспазването не се налагат санкции.
Законът на "Нова демокрация" даде право на гърците в чужбина да гласуват, но ако поне две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали данъци в Гърция. Тази група избиратели не може да гласува за конкретни депутати, а само за партийни листи.