Г-7 дават $ 50 млрд. на Украйна - парите са от замразени руски активи
На срещата с лидерите от групата папата говори за изкуствения интелект
Нов заем от 50 милиарда долара, който да помогне на Украйна да се бори за оцеляването си - за това се договориха лидерите на групата Г-7 още с началото на тридневната среща на върха в Пулия, Италия. Този заем обаче е по-сложен от отпуснатите до момента, защото съдържа в себе си опасна уловка.
Дипломати потвърдиха, че споразумението е било постигнато още преди лидерите да кацнат в Южна Италия. Г-7 включва Канада, Франция, Германия, Япония, Обединеното кралство, САЩ и Италия, която бе домакин. Сред техните лидери присъства и украинският президент Володимир Зеленски. Той подписа двустранно споразумение за сигурност с президента на САЩ Джо Байдън.
Премиерката Джорджа Мелони заяви, че Италия е избрала да проведе срещата на върха в Пулия, защото това е
исторически “мост между Запада и Изтока”
- по този начин се изпраща послание за отвореност към Глобалния юг. Домакинът покани и няколко африкански лидери, които да настояват за италианските инициативи на юг. Присъства също турският президент Реджеп Ердоган, както и лидерите на Бразилия и Индия.
Папа Франциск пък става първият лидер на Римокатолическата църква, който говори на среща на върха на Групата на седемте. В петък се очакваше той да говори за религията, изкуствения интелект, както и да поднови призива си за мирно прекратяване на войните в Украйна и в Газа.
Лидерите отдавна обсъждаха възможността да финансират отбраната на Украйна чрез замразените на Запад активи на централната банка на Русия. “Евронюз” изчислява, че това са около 242 млрд. евро. Русия обаче предупреди многократно Запада да не посяга към парите ѝ, защото ще има сериозни последици.
Сега страните от Г-7 се договориха да отпуснат още средства за Украйна, като за обезпечение на заема ще бъдат използвани не въпросните 242 млрд. евро, а лихвите, които се трупат от тях. Уловката обаче е, че ако тези руски активи бъдат освободени - например ако войната официално приключи, то
Москва ще има правото да си вземе всички натрупани лихви
освен самата блокирана сума. Така въпросните печалби вече няма да могат да се използват за изплащане на заема. Това изисква допълнително споразумение за споделяне на тежестта от други страни. Не е ясно кои ще бъдат тези държави.
В началото на юни САЩ предложиха да отпуснат още 50 млрд. долара (46 млрд. евро) заем, но поискаха Европейският съюз да стане гарант, че Украйна ще върне средствата. Поставиха и още едно условие - санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни, до приключването на конфликта. Досега те се гласуваха на всеки 6 месеца, за да продължат да действат.
Тогава унгарският премиер Виктор Орбан иронично нарече идеята “страхотна”. Лидерът отбеляза, че САЩ получават значителни поръчки за производството на оръжия и ще искат да удължат конфликта с икономическа цел за сметка на Европа, която иска мир.
Преди старта на срещата шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че най-ясният сигнал, който може да изпрати ЕС, е да остане единен.
На този фон по време на срещата на върха в четвъртък лидерите на САЩ и Обединеното кралство - Джо Байдън и Риши Сунак, наложиха допълнителни икономически санкции на Русия, с което изпратиха ясен сигнал за подкрепата си към Украйна. Новите санкции обхванаха китайски компании, които помагат на военната машина на Русия.