ЕИБ помага на НЕК за двата нови ПАВЕЦ
Предвижда се електроцентралите, чиято стойност се оценява на около 900 млн. евро всяка, да влязат в експлоатация до 2032 г.
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще помогне Националната електрическа компания да се подготви за изграждането на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които са от изключително важно значение за необходимите енергийни доставки за страната и ЕС.
С реализацията на двата проекта ще се укрепи стабилността на електропреносната мрежа, те ще позволят и присъединяването на повече възобновяеми енергийни източници, съобщават от НЕК.
Европейската инвестиционна банка ще предостави консултантска помощ на Национална електрическа компания ЕАД при подготовката за изграждане на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи в югозападната част на страната.
Всеки от тези два нови възобновяеми енергийни източника, с имена "Батак" и "Доспат", ще осигурят допълнителни производствени мощности от около 800 мегавата и ще повиши капацитета за съхранение на електроенергия.
По силата на споразумението, подписано днес, Консултантската служба на ЕИБ, като основен партньор на Консултантския център InvestEU на Европейската комисия, ще проучи техническата пригодност и икономическата жизнеспособност на двата проекта, а също така ще оцени и техните предимства и рискове. Това ще позволи на НЕК да вземе информирани решения от съществено значение за развитието на двата проекта.
„ЕИБ подкрепя разработването на стратегически устойчиви инвестиционни проекти в енергийния сектор както в ЕС, така и извън него‟, посочи вицепрезидентът на ЕИБ Кирякос Какурис.
„С удоволствие предоставяме експертния опит на банката за оценка на целесъобразността и жизнеспособността на двата проекта, които могат да окажат сериозно положително отражение върху енергийния микс на България и да повишат стабилността на електропреносната й мрежа, като същевременно подсилят цялостната инфраструктура на европейската енергийна мрежа‟, заяви той.
Помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) може не само да генерира водноелектрическа енергия, но и да я съхранява и след това да я подава към електрическата мрежа при необходимост, подобно на огромна батерия.
„Партньорството между ЕИБ и Министерството на енергетиката е от ключово значение за реализацията на проекти, които ще допринесат за постигането на енергийния преход. Сред тях е и развитието на помпено-акумулиращите водноелектрически централи, които биха могли да се превърнат в най-големите батерии за съхранение на енергия в региона," заяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.
„С реализацията на подобни проекти ще се подобри нашата енергийна сигурност, ще се подобри енергийната инфраструктура на България и ще постигнем целите за декарбонизация. Благодарни сме за експертизата и подкрепата на ЕИБ за този изключително важен проект", каза изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев.
Подписаното днес споразумение между НЕК и Европейската инвестиционна банка бележи важна стъпка не само за развитието на проектите ПАВЕЦ "Батак" и ПАВЕЦ "Доспат", но и за гарантиране на сигурността на снабдяването в българската електроенергийна система и за постигане на декарбонизационните цели на страната. Споразумението е от съществено значение за отключване на потенциала и приноса на хидроенергията в енергийния преход. Ползите и социалната значимост на инвестицията в такава устойчива инфраструктура са неоспорими и за нас е привилегия да имаме експертната подкрепа на ЕИБ и европейските институции, участващи в процеса, допълни той.
Очаква се двата нови възобновяеми енергийни източника, които ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари в района около градовете Батак и Доспат в Югозападна България, да действат като големи акумулаторни батерии, съхраняващи зелена енергия. Това ще осигури на НЕК гъвкаво 24-часово и ежеседмично управление, бърза замяна на мощностите при извънредни ситуации и допълнителни балансиращи услуги. Предвижда се електроцентралите, чиято стойност се оценява на около 900 млн. евро всяка, да влязат в експлоатация до 2032 г.
Двата проекта са част от 10-годишния план за развитие на мрежата (TYNDP) до 2024 г. на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E).